8. Той подига остен, побутва едина, другия бивол, те пристъпват въз стръмнината. П. Тодоров, И I, 89. Още не бех излял из лъкатушния ред на Неновите върбе, гледам — .., откъм реката, възлизат въз брега едни кола. Т. Влайков, Съч. II, 73. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Та не ги [шилетата] Димо покара / въз високата могила. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // За означаване на насочване, обикн. на очи, поглед, отдолу нагоре; към. Дигна очи Зукьо Зукьондаре, / дигна въз високи чардаци, / та да види отде глас си иде. Нар. пес., СбНУ XLIX, 173.
3. Остар. и диал. За означаване на обекта, срещу който е насочено недоброжелателно, враждебно действие; върху, връз. Отвореше ли уста някоя да каже нещо пряко и остро на стареца пред него, Божан се спущаше въз нея и острият му нос побеляваше от гняв. Елин Пелин, Съч. III, 29. — Според законите — отговори Стефчов, — за посягане въз царски човек има смърт или Диарбекир до живот. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. През лятото на 1869 година, тъкмо по жътва, шестима юнаци връхлетяха въз една потеря, пръснаха я. Ст. Сивриев, ПВ, 128. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! — И взе да хвърля камъни въз нас да го не наближаваме. Н. Хайтов, ДР, 8. Когато ни вижда [тълпата], че сме вече до вратата, гръмва един всеобщ рев и от всички страни налита въз нас. К. Величков, ПССъч. I, 53. Изведнъж, / щом хрътките я зърнаха, уши / наостриха, завиха и във миг / се хвърлиха въз нея, като бесни… Г. Райчев, ЕЦ, 40.
4. Остар. и диал. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на струпване, натрупване на едно място на много голямо количество хора, животни или еднакви предмети; върху, връз. Не ли ся срамувате вий да обезчестявате така старостта си ..; да жертвувате и чест и имя на ненаситната ви алчност да трупате пара въз пара. М. Балабанов, С (побълг.), 80. И селяните един въз други се заредиха да му фащат ръката. Ив. Вазов, Съч. X, 141. // За означаване, че нещо се извършва, става едно след друго много пъти, повтаря се многократно; върху, след, връз. Когато отидох да номера Евреина, той едва стана и пристъпи към мене, прегърбавен, бледен, .. И пущаше въздишки въз въздишки. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 742-743. Само си имам едно ми любе, / едно ми любе и то далеко, / току ми праща йабер въз йабер, / йабер въз йабер при него д’ида. Нар. пес., СбВСт, 273.
5. Диал. С предл. из, низ и между две еднакви форми на едно и също съществително — за означаване, че някой (нещо) много ходи, скита се, кръстосва, за да свърши, направи нещо. Ходи си Стоян из село, / из село, джанам, въз село, / де кого срешне я стигне, / се му са, джанам, моляше: / — И меня агне продайте. Нар. пес., СбНУ VI, 19. Шетна, шетна, момне ле, / въз чаршия, / въз чаршия, моме, / низ чаршия. Нар. пес., СбВСт, 181. Па отиде [първи сокол] из Дунав, въз Дунав, / та донесе риба златоуста, / златоуста риба, сребропера. Нар. пес., СбВСтТ, 15.
6. Остар. Книж. За посочване обекта, към който е отправено или върху който е съсредоточено действието при глаголи, съществителни или при глаголни изрази като: а)Работя, мисля, разсъждавам, бдя, приковавам вниманието си и под. и при съществителни със същото значение; над, върху, връз. В едно прикрито място той седна да почине и да помисли въз положението си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 156. Само въз тоя период, .., ще се приковава по-дълго и с повече любов нашето внимание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 49. Учителка: Разсъждавайте по някой път въз сичките тези неща. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 321. Работи въз превода на Библията на персийский, индийский и арабский язици. Й. Груев, СП (превод), 146. б) Влияя, действам, властвам, царувам, упражнявам влияние (въздействие, надзор), произвеждам впечатление и под.; над, върху, връз. В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 155. Дълбок мир царува въз дивото величие на планинския свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 99. Едно небесно видение, .., не би произвело въз мене по-сладко впечатление от онова, което усетих в тая минута. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 571. Нищо няма по-решително влияние въз волята, колкото обичта, тя подобрява характерите и понася щ развитието на всички добри качества. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 187. в) Подигравка, подбив, проклятие и под. Първите подигравки въз доктора паднаха от езика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 55. „Анатема вечна въз тебе, / на твоето име и род.“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 18. Атанасе, сиво прасе, къде ходи, какво пасе. (Подигравка детска въз името). П. Р. Славейков, БП I, 32. г) Вид, гледка и под. За означаване на посока към определен обект; към. Изброди всичките зелени алеи на разкошната Приморска градина с великолепния й вид въз Черно море. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Оттука се отваря превъзходна панорама въз дола, въз околните склонове и чалове на Бричебор, Еленин връх, Царев връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 48.
7. Диал. За посочване на място, в близост до което се намира, става нещо или за посочване предела, в близост до който стига някакво движение; до, при, край. Аз седнах на едно триного столче въз огъня. Т. Влайков, БСК I, 505. На ти, Стоене, таз китка: /
