националното възпитание. М. Арнаудов, БКДБ, 48.
ВТУ`РГАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се и (остар. и диал.) вту`ргна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втуркам се. Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабение. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 302. Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкавказките земли. Г. Кръстевич, ИБ, 13. Вместо да прогласят [войските] Руфина кесар .., нечаяно един от тях скочил със сабята върху му и го ударил; втургнали ся тогаз и другите и го наболи, насекли и разчеснали. Г. Кръстевич, ИБ, 155-156.
ВТУ`РГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втургам се; втурване2, втуркане.
ВТУ`РГНА СЕ. Вж. втургам се.
ВТУ`РКАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); вту`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втургам се. — Вчера Гергьовица Враниловската ми разказва, че на пазара градските хора към нас се втуркат. Масло и брашно търсят. М. Яворски, ХСП, 160. Втурка се като малко дете на цица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82.
ВТУ`РКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втуркам се; втурване2, втургане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУ`РНА. Вж. втурвам.
ВТУ`РНА СЕ. Вж. втурвам се, втургам се и втуркам се.
ВТУ`РЯ. Вж. втурям.
ВТУ`РЯМ, -яш, несв.; втуря, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Втурвам (Н. Геров, РБЯ) втурям се, втуря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУ`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; втуря се, -иш се, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. С тръба и знаме, с меч и лира / през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири. Н. Хрелков, ДД, 237. Но както в живота съдба непозната / внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали, — / тъй злата прилука и нивата дебне. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7.
ВТУ`РЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурям и от втурям се; втурване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУ`РЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втурям се; втурване2.
ВТУ`РЯ СЕ. Вж. втурям се.
ВТЪ`ВАМ, -аш, несв.; втъна`, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. 1. Пропадам, изчезвам под водна или земна повърхност и под. или като попадам в нещо дълбоко; потъвам. Той сети, че нозете му се подсичат, че втъва някъде дълбоко, дълбоко… Ц. Церковски, Съч. III, 50. Уста в усмивка сви Сатанаил, / и в бездната се хвърли той и втъна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 219.
2. Прен. Навлизам, озовавам се в тъмнина, мрак или се отдалечавам, поради което внезапно се изгубвам от погледа; потъвам. Разбира се, не е нещо обикновено, когато стохиляден град втъне изведнаж в пълна тъмнина. А. Страшимиров, Съч. V, 400.
3. Прен. В съчет. с отвл. същ. Изпадам в състоянието*, означено от съществителното; озовавам се в ново състояние, което ме обхваща изцяло; потъвам. „Опасна змия пробуди в човека Сатана, — жажда за власт пробуди в него Сатана — оттам се родиха царе и патриарси, боляри и царици. И втъна в робия земята“. Н. Райнов, КЦ, 14.
4. Прен. В съчет. с мисъл, размисъл и под. Отдавам се всецяло на някакво занимание, на мисъл и под.; потъвам. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други луди-млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят .. Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. III, 115. Ив нови загадки втъна моят ум. Н. Райнов, БЛ, 147.
ВТЪ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втъвам; потъване.
ВТЪКА`. Вж. втъкавам.
ВТЪКА`ВАМ, -аш, несв.; втъка`, втъче`ш, мин. св. втъка`х, св., прех. С тъкане вмъквам нещо в това, което тъка. Завит беше със светло халище — такива халища наричат поник-слънце, защото в средата на бялата вълна са втъкани червени пламъци, които се събират в огнено кълбо. А. Дончев, ВР, 274. Наплисква се със студена вода, изтрива се с хавлиен мек пешкир с втъкан фабричен надпис „Добро утро“. В. Ченков, ЗХ, 147. В чергата е втъкана една тържествена дъга, в която се редят черното, захарно розовото, пак черното, синьото, червеното, до червеното — зеленото. ЖД, 1967, кн. 11, 3. • Обр. Просто трябва / да имаме нежността / на оная незнайна женица, / дето първа е втъкала прелестта / на земята ни във шевица. Вл. Башев, Худ. С I, 357. Български народни тъкани! В тях десетки поколения даровити българки са оставили своя труд, своя талант, втъкали са любовта, мъката и неволята, желанията и стремежите си, проявили са умението да направят дома си уютен и топъл. ОФ, 1961, бр. 5140, 4. втъкавам се, втъка се страд. На един работен ход се втъкават три, четири и повече нишки. ВН, 1955, бр. 282, 1.
