ВТЪКА`ВАМ СЕ несв.; втъка` се св., непрех. Поет. Залягам, прониквам в нещо трайно, като неотделима част от него; вплитам се. След него [Иван Милев] се наредиха и други — поети, музиканти. Бунтът и нежната любов към народа .. се втъкаха в тяхното творчество. Ал. Гетман и др., СБ, 43. Всичко онова, което беше ме вълнувало през детството — като дете, — сега беше избликнало в тези стихове, беше се втъкало в много от тях и за мене звучаха по новому. Е. Евтимов, ПМ, 171.
ВТЪКА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втъкавам и от втъкавам се. Втъкаване на нишки.
ВТЪ`КВАМ, -аш, несв.; втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Разг. 1. Вкарвам нещо с натиск в тясно пространство, зад, до или вътре в нещо; пъхам, въвирам. Грабна нелегалните материали и ги втъкна зад водосточната тръба. В. Геновска, ПЮФ, 121. Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата му да не клима; друг изтегли тежък, широк нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Той [Цветан] прекъсва песента, втъква кавала в пояса си. Ив. Карановски, Разк. I, 36.
2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252. втъквам се, втъкна се страд. втъквам си, втъкна си възвр. Втъквам си китка зад ухото.
ВТЪ`КВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втъквам и от втъквам се; пъхане, затъкване.
ВТЪ`КНА. Вж. втъквам и втъкнувам.
ВТЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (диал.); втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Втъквам, втъкнувам се, втъкна се страд. втъкнувам си, втъкна си възвр.
ВТЪ`КНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втъкнувам и от втъкнувам се; втъкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪЛПЯ`. Вж. втълпявам.
ВТЪЛПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втълпя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. — Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина… Д. Кисьов, Щ, 240. По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията й, той прибави тихо: — Защото… турците ще дойдат и ще ме заколят… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188.
2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота. Т. Влайков, Съч. II, 61. Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело. К. Петканов, П, 28. В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата. Кл. Цачев, Сш, 168.
3. Остар. Втренчвам, впивам (очи, поглед). Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора. Ил. Блъсков, ИС, 63. втълпявам се, втълпя се страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена. Г. Райчев, СбАСЕП, 141. втълпява се, втълпи се безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв й беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне. М. Георгиев, Избр. разк., 242.
ВТЪЛПЯ`ВАМ СЕ несв.; втълпя` се св., непрех. 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 50. У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял. Т. Влайков, Пр I, 141. В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. Сега припомваше тези случки и в душата й се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли. Г. Райчев, Избр.
