съч. II, 159. Радоилу се втълпи идеята, че Славка е отвлечена в Търново, в бащината си къща. Ив. Вазов, Съч. XIV, 75.
ВТЪЛПЯ`ВАМ СИ несв.; втълпя` си св., прех. и непрех. Създавам си сам убеждение, вяра, че нещо съществува, че е истина или че ще стане; внушавам си. Мислите за бъдещето на децата им не ги оставяли на мира. Те или си втълпявали, че някъде ще попаднат на засада, или че някой ще ги предаде. Сл. Трънски, Н, 495. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все й се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: „Ами този сандък защо не е заключен?“ Г. Караславов, Тат., 253. Но от тополчани най-мъчително посрещна смъртта на Бате Коле глухото Кости .. Все повече си втълпяваше, че турците са го обесили заради юначеството му. К. Петканов, X, 178. Втълпявам си нещо.
— Друга (диал.) форма: втлапя`вам.
ВТЪЛПЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втълпявам, втълпявам се и от втълпявам си.
— Друга (диал.) форма: втлапя`ване.
ВТЪ`НА. Вж. втъвам и втънвам.
ВТЪ`НВАМ, -аш, несв. (диал.); втъ`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Втъвам, потъвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВТЬ`НВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втънвам; втъване, потъване.
ВТЪ`ПКВАМ, -аш, несв.; втъ`пча, -еш, мин. св. втъ`пках, св., прех. Вбивам, вкарвам нещо някъде, като го тъпча. Добитъкът втъпка зърната, сипани за птиците. Ст. Младенов, БТР I, 369. втъпквам се, втъпча се страд.
ВТЪ`ПКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втъпквам и от втъпквам се.
ВТЪПЛЕ`НЕ ср. Остар. Впечатление. Кроежната хубост надминува цветната .. Заради това една хубава статуя прави по-силно втъплене, отколкото една хубава кунопис. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27.
ВТЪ`ПЧА. Вж. втъпквам.
ВТЪТРА`ЗВАМ, -аш, несв.; втътра`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде, като го тътразя, тътря; втътразям, втътрузвам, втътрям. Ратаят втътрази чувала в килера. втътразвам се, втътразя се страд.
ВТЪТРА`ЗВАМ СЕ несв.; втътра`зя се св., непрех. Диал. Влизам някъде, като се тътразя, тътря; втътразям се, втътрузвам се, втътрям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪТРА`ЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразвам и от втътразвам се; втътразяне, втътрузване, втътряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪТРА`ЗЯ. Вж. втътразвам и втътразям.
ВТЪТРА`ЗЯМ, -яш, несв.; втътра`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътрузвам, втътрям. втътразям се, втътразя се страд.
ВТЪТРА`ЗЯМ СЕ несв.; втътразя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътрям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТЪТРА`ЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътразям и от втътразям се; втътразване, втътрузване, втътряне.
ВТЪТРУ`ЗВАМ, -аш, несв.; втътру`зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрям. Изведоха го по една стълба и го втътрузиха в широк кабинет с мека мебел. Хр. Радевски, Избр. пр III, 106. втътрузвам се, втътрузя се страд.
ВТЪТРУ`ЗВАМ СЕ несв.; втътру`зя се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътразям се, втътрям се. Секретар-бирникът Мишо Кибритлията скочи уплашен и изненадан, когато полицейският старши стражар, зачервен като битолски просяк, с някаква мазна папка под мишницата, без да чука, се втътрузи в канцеларията. Хр. Радевски, Избр. пр III, 117.
ВТЪТРУ`ЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрузвам и от втътрузвам се; втътразване, втътразяне, втътряне.
ВТЪТРУ`ЗЯ. Вж. втътрузвам.
ВТЪ`ТРЯ. Вж. втътрям.
ВТЪ`ТРЯМ, -яш, несв.; втъ`тря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Втътразвам; втътразям, втътрузвам. втътрям се, втътря се страд.
ВТЪ`ТРЯМ СЕ несв.; втъ`тря се св., непрех. Диал. Втътразвам се; втътрузвам се, втътразям се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТЪ`ТРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втътрям и от втътрям се; втътразване, втътразяне, втътрузване.
ВУЗ, ву`зът, ву`за, мн. ву`зове, след числ. ву`за, м. Разг. Висше училище, висше учебно заведение. В медицинските вузове тази есен бяха приети да следват на държавни разноски 240 младежи. ДТ, 1997, бр. 342, 1. — Съкр. в(исше) у(чебно) з(аведение).
ВУ`ЗОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вуз, до висше учебно заведение. В института такава проява никой не си спомня. И Абдрахим събира вузовския комитет, заседават по всички правила. А, 1978, кн. 37, 26. Вузовска конференция.
