право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан. _От гр- paaiXiKOQ ’царски’.
БАЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям нещо върху някаква основа, свързвам нещо с дадено изходно начало; основавам, обосновавам. Аз правя позив към благородството, към доблестта на господина Крушкова — да ни каже искрено своето убеждение; а молба на Народното Събрание — да го повярва и базира решението си на неговото изявление. Ив. Вазов, Съч. X, 78. На какво базираш твърдението си? БАЗИ`РАМ СЕ несв., непрех. Книж. С предл. на, върху. Имам за основа, причина, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, обосновавам се. Естествените различия между езерата и реките се базират на първо място на скоростта на течението. Б. Русев, ЖНР, 12. Известно е, че рибарството, пчеларството, дивечо-въдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познание из областта на зоологическата наука. Пр, 1952, кн. 5, 103. В отличие от човешките имена, които се дават по подражание и без никакво отношение към индивидуалните качества на отрочето, напротив, имената на географските дялове,.., се базират предимно еърху качествата на тези дялове. П. Делирадев, В, 75. На какво се базираш, като си убеден, че си прав?
БАЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от базирам и от базирам се.
БАЗИРГЯН м. Остар. и диал. Базиргя-нин. Баснята е измислена / от Миха базир-гян. Л. Каравелов, Съч. I, 109. Лежи намусено в гроблето / наш Петър Кучкин-базир-гян. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39.
— Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: баздригян, базирген.
БАЗИРГЯНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Ба-зиргянин. Среща идат Янови йортаци, / Янови йортаци, тежки базиргянци. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
БАЗИРГЯНИН, мн. базиргяни, м. Остар. и диал. Търговец. Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята. 3. Стоянов, ЗБВ I, 287. Най-напред бе бозаджия, /../ и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин. Л. Каравелов, Съч. I, 57. Книга пише паша Селе-тински, I че я праща до Яно базиргянин. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
— Друга (диал) форма: базиргенин.
БАЗИРГЯНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от базиргянин; търговски. Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист от тайните на базиргянските тефтери, у които има
32 Речник на българския език, т. I
БАЗИРАМ
енергия и жажда за живот и благороден труд. Пряп., 1903, бр. 71, 3.
БАЗИРГЯНСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие, работа на базиргянин; търговия. Прочул се идет Андо Базиргян, I Ан-до Базиргян, от базиргянство. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 12.
БАЗИРГЯНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от базиргян; млад базиргянин, млад търговец. Бойо ле, Бойо Бояно! / Дали си чула разбрала, / що йе дошло едно младо /едно младо базиргянче,.., / да продава чиста стока, / на децата чиста свила. Нар. пес., СбБрМ, 412.
— Друга (диал.) форма: баздригянче, базиргенче.
БАЗИС м. Рядко. База (във 2 и 3 знач.). Крумовото законодателство дало законна санкция на съществуващия вече процес на феодализация и едновременно с това тласнало напред неговото развитие. Феодалният базис получил своята надстройка, която го утвърждавала и разширявала. Ист. X и XI кл, 39.
— Гр. р^стц.
БАЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до база и до базис. Обществено явление от базисен характер. Базисно предприятие. Базисни складове.
БАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до база (в 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). Още в процеса на обучението бъдещите кадри ще се свържат и запознаят с работниците от базовото предприятие,.., ще допълнят и разширят техническите си и технологически познания. НТМ, 1961, кн. 12, 7. Алпинистите се преместиха на нови базови лагери и днес от призори отново са по отвесните скали. ВН, 1960, бр. 2769, 3.
БАЗУКА ж. Воен. Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. Стрелям с базука.
— Англ. bazooka.
БАЙЛКА ж. Остар. и диал. 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия, или си бае някоя баилка. П. Р. Славейков, БП I, 44. Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи,.., баилки, вярвания, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1,40.
2. Баене (в 1 знач.). Болна легна, I здрава се [Здравка] не вдигна... / Не помогна / билка, ни баилка. Ц. Церковски, Съч. II, 255.
3. Само мн. Пренебр. Думи, казани без полза, напусто. Бабини баилки — дядови маил-ки. Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119.
БАЙР, мн. -и и (диал.) -ища, м. Разг. Не
БАИР
