право през IX и X в., в основата на което лежи законодателството на Юстиниан.
— От гр. βασιλικός ’царски’.
БАЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Поставям нещо върху някаква основа, свързвам нещо с дадено изходно начало; основавам, обосновавам. Аз правя позив към благородството, към доблестта на господина Крушкова — да ни каже искрено своето убеждение; а молба на Народното Събрание — да го повярва и базира решението си на неговото изявление. Ив. Вазов, Съч. X, 78. На какво базираш твърдението си?
БАЗИ`РАМ СЕ несв., непрех. Книж. С предл. на, върху. Имам за основа, причина, за изходно начало нещо, изхождам от нещо; основавам се, обосновавам се. Естествените различия между езерата и реките се базират на първо място на скоростта на течението. Б. Русев, ЖНР, 12. Известно е, че рибарството, пчеларството, дивечовъдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познание из областта на зоологическата наука. Пр, 1952, кн. 5, 103. В отличие от човешките имена, които се дават по подражание и без никакво отношение към индивидуалните качества на отрочето, напротив, имената на географските дялове,.., се базират предимно върху* качествата на тези дялове. П. Делирадев, В, 75. На какво се базираш, като си убеден, че си прав?
БАЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от базирам и от базирам се.
БАЗИРГЯ`Н м. Остар. и диал. Базиргянин. Баснята е измислена / от Миха базиргян. Л. Каравелов, Съч. I, 109. Лежи намусено в гроблето / наш Петър Кучкин-базиргян. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39.
— Тур. bazirgian. Други (диал.) форми: баздригя`н, базирге`н.
БАЗИРГЯ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Базиргянин. Среща идат Янови йортаци, / Янови йортаци, тежки базиргянци. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
БАЗИРГЯ`НИН, мн. базиргя`ни, м. Остар. и диал. Търговец. Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 287. Най-напред бе бозаджия, /.. / и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин. Л. Каравелов, Съч. I, 57. Книга пише паша Селетински, / че я праща до Яно базиргянин. Нар. пес., СбНУ XIV, 72.
— Друга (диал) форма: базирге`нин.
БАЗИРГЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от базиргянин; търговски. Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист от тайните на базиргянските тефтери, у които има енергия и жажда за живот и благороден труд. Пряп., 1903, бр. 71, 3.
БАЗИРГЯ`НСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие, работа на базиргянин; търговия. Прочул се идет Андо Базиргян, I Андо Базиргян, от базиргянство. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 12.
БАЗИРГЯ`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от базиргян; млад базиргянин, млад търговец. Бойо ле, Бойо Бояно! / Дали си чула разбрала, / що йе дошло едно младо /едно младо базиргянче, .., / да продава чиста стока, / на децата чиста свила. Нар. пес., СбБрМ, 412.
— Друга (диал.) форма: баздригя`нче, базирге`нче.
БА`ЗИС м. Рядко. База (във 2 и 3 знач.). Крумовото законодателство дало законна санкция на съществуващия вече процес на феодализация и едновременно с това тласнало напред неговото развитие. Феодалният базис получил своята надстройка, която го утвърждавала и разширявала. Ист. X и XI кл, 39.
— Гр. βάσις.
БА`ЗИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който се отнася до база и до базис. Обществено явление от базисен характер. Базисно предприятие. Базисни складове.
БА`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до база (в 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). Още в процеса на обучението бъдещите кадри ще се свържат и запознаят с работниците от базовото предприятие, .., ще допълнят и разширят техническите си и технологически познания. НТМ, 1961, кн. 12, 7. Алпинистите се преместиха на нови базови лагери и днес от призори отново са по отвесните скали. ВН, 1960, бр. 2769, 3.
БАЗУ`КА ж. Воен. Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. Стрелям с базука.
— Англ. bazooka.
БАИ`ЛКА ж. Остар. и диал. 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия, или си бае някоя баилка. П. Р. Славейков, БП I, 44. Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи, .., баилки, вярвания, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 40.
2. Баене (в 1 знач.). Болна легна, / здрава се [Здравка] не вдигна… / Не помогна / билка, ни баилка. Ц. Церковски, Съч. II, 255.
3. Само мн. Пренебр. Думи, казани без полза, напусто. Бабини баилки — дядови маилки. Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119.
БАИ`Р, мн. -и и (диал.) -ища, м. Разг. Не
