братството и свободата и населена с истински европейци. Б. Шивачев, Съч. I, 21.
— От гр. βάσις ’стъпка, опора’.
БАЗА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Разположен ниско, в основата; основен. Базална артерия. Базален слой на кожата.
— От лат. basalis.
БАЗА`ЛТ м. Геол. Много разпространена плътна или дребнозърнеста скала от вулканичен произход със сивочер до черен цвят, която се използува в строителството, за пътни настилки и др. Тук-таме всред заливчето стърчеха скали от базалт, заобиколени с пяна от разбити вълни. Д. Димов, Т, 504.
— От лат. basaltes ’вид тъмен и твърд етиопски мрамор’.
БАЗАЛТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Базалтов. Остров Стафа е един от Гебридските, на когото ся нахожда .. пещера, която ся нарича Фингалова, и е от базалтически колони. Ив. Богоров, ВГД (превод), 118.
БАЗА`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до базалт. Изригвания на базалтови лави стават през няколко години, като продължителността на ерупциите е от няколко дни до няколко месеца. Хр. Тилев, В, 43. Базалтова скала. Базалтови плочи. Базалтов цимент. Базалтова облицовка.
БАЗАНИ`Т м. Геол. Черна скала от вулканичен произход, разновидност на черния яспис, употребявана в бижутерията за разграничаване на златото от медта.
— Фр. basanite.
БАЗА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Покрит пазар, покрито тържище с отделни магазини или щандове. Сега в София има много базари.
2. Разпродажба на стоки, обикн. по някакъв случай. „Ти вършеше само парадни постъпки, откупваше предмети от благотворителния базар под височайшия патронаж на царицата.“ Д. Димов, Т, 645. Урежда се базар на детската книга.
— Перс. bazar през нем. Basar или фр. bazar.
БАЗА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от базар. Предвидено е базарните разпродажби да бъдат значително разширени и посетителите да могат да си купуват на достъпни цени хранителни продукти и индустриални стоки от местен и чуждестранен произход. РД, 1950, бр. 195, 3.
БАЗЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базедова болест. Мед. Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма.
— От нем. собств.
БАЗИ`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базидиеви гъби. Бот. Клас висши гъби, чиито спори се образуват върху базидии.
БАЗИ`ДИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Бот. Бухалковиден израстък, върху който се образуват спорите на някои видове гъби.
— От лат. basidium.
БАЗИ`КАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бърникам или чопля нещо с пръст. // Разш. Поправям, човъркам нещо. базикам се страд.
БАЗИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Закачам се, шегувам се с някого или нещо.
— От тур. baziklamak.
БАЗИ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базикам и от базикам се.
БАЗИ`КВАМ, -аш, несв.; бази`кна, -еш, мин. св, бази`кнах, прич. мин. страд. бази`кнат, св., прех. Разг. Базикам веднъж, за кратко, базиквам се, базикна се страд.
БАЗИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от базиквам и от базиквам се.
БАЗИ`КНА. Вж. базиквам.
БАЗИЛЕ`ВС м. Истор. Василевс. Еднички ромеи не зачитаха царя на българите: че само един цар на земята имало, — бизантинският базилевс. Н. Райнов, ВДБ, 58. Нека знае, че Момчил е и севаст, и дукс, и болярин, па и цар, и базилевс в гората. Ст. Загорчинов, ДП, 83.
— Гр. βασιλεύς.
БАЗИ`ЛИКА ж. 1. Архит. Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните. К. Величков, ПССъч. III, 57.
2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика. В. Мутафчиева, ИКМ, 51. Обиколи откъм безлюдния североизточен край, .., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асеновци и Шишмановци, .., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово. Д. Рачев, СС, 215. Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трикорабна базилика с една полукръгла апсида. ВН, 1958, бр. 2240, 4.
— От гр. βασιλική (οίκία) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika.
БАЗИЛИКИ` мн. Истор. Сборници, съдържащи кодифицираното византийско
