Page:RBE Tom2.djvu/478
връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ XLV, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.
ВРЪ`ЗУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам2.
ВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от връзка (в 1, 2, 3, 4, 6 и 13 знач.). Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, .. Кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки. Св. Минков, РТК, 126. Последен дойде Таки Брашнаров .. Беше хубав, висок и строен тъмноок мъж, .. За разлика от повечето преспаници той се обличаше „ала франга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Все още понякога си служеше със старите, отживели времето си методи на ръководство и администриране все още някакви връзчици го теглеха към стария начин на ръководене и към старите методи на работа. Ив. Мартинов, М, 74. — Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона. К. Кръстев, К, 117.
ВРЪН и удвоено врън-врън. Междум. За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. След това вълната се изпира, влачи .., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 66.
ВРЪНКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Човек, който много врънка (в 3 знач.).
2. Диал. Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Диал. Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд).
ВРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Разг. За вретено — издавам еднообразен шум при предене. Пинтезката остави в полата си вретеното, което врънкаше досега, уж че не се бърка в Петровите работи, облиза посинелите си устни и престорено се засмя. И. Петров, НЛ, 143.
2. Диал. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прех. и непрех. Разг. Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. Веднъж, .., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви! Д. Бозаков, ДС, 62. — Ти ще ми станеш ли поръчител?… Да миряса жената, че всеки ден ми врънка и подсмърча… па не мога да търпя женски сълзи… тровят ми душата. Т. Харманджиев, КВ, 438. Днес у баджанакови си, утре у кръсничини си, в други ден у побратими и там закисваше по цял ден, да врънка хората: „Дайте ми туй, дайте ми онуй, купете, донесете, яде ми са, пие ми са“. Ил. Блъсков, ПБ II, 61. Стига си ме врънкал!
ВРЪ`НКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от врънкам.
ВРЪНЧА`, -и`ш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бръмча. Мухата врънчи. Т. Панчев, РБЯд, 62.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от врънча.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
ВРЪСТ, връ`стът, връ`ста, мн. няма, м. Остар. и диал. Ръст, бой. Речните брегове толкова са плодоносни, щото тревата преминува и человеческий връст. Ив. Богоов, ВГД (превод), 259. Жените имат среден връст, .., валчесто лице и малък нос. БО, 1846, бр. 1, 2.
ВРЪСТ1, връстта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Възраст. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха .. Те имаха също момче и момиче на тяхната връст, които също дружаха с децата на Междалиите. Ст. Даскалов, БМ, 9. Момчето беше моя връст, а момичето по-малко. Г. Белев, ПЕМ, 99. Вий паднахте с кураж и слава / във най-цветущата си връст. Ив. Вазов, Съч. I, 56. Помня, мойко, / помня, не забравям, / връст детинска, / палави години. Ц. Церковски, Съч. II, 252. На връст баба, на работа похаба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280.
ВРЪСТ2, връстта`, мн. връ`сти, ж. 1. Диал. Дял, част от нещо. Там, с варакосани изпъкнали бразди, / потонът е кръстом на четири връсти / оделен. И всяка връст, с бои особни, има / особен изглед: пролет, лято, есен, зима… П. П. Славейков, КП ч. III, 13.
2. Остар. Книж. Жанр. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружествений [социален] роман, защото само романът е кадърен да извади насред дружествений [обществен] живот, .., нещо, което не стои толкоз във властта на никоя друга връст от поезията. Ч, 1870, бр. 3, 82.
ВРЪСТ3, връстта`, мн. връ`сти, ж. Остар. Книж. Верста. За големи разстояния, както напр. от едни град до друг, употреблението на аршина или метра щеше да е несгодно; по това в такива случаи употребляват по-голяма единица, както напр. километър, връст, миля и пр. В. Груев, НПГ, 7.
ВРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е минал юношеска възраст. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело трябва да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал, .., а неговите
