Page:RBE Tom2.djvu/477

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


приятелски, делови и под. отношения. Роднински връзки го свързваха с най-силните търновски фамилии. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. Симо и сам взе да спохожда младежите, за да възобнови връзките си с тях. Кр. Григоров, Н, 9. Той бе инструктор-отчетник на всички рилски хижари и приятелски връзки го свързваха с пазача. А. Христофоров, П, 12. Едни [от еснафите] дори го заплашваха със саморазправа, от която той с основание се боеше, защото добре виждаше, колко са разхлабени вече професионалните връзки между еснафите. Ст. Чилингиров, ХНН, 188. Дипломатически връзки. Икономически връзки. // Любовни отношения, любов. Връзката между сестра му Катерина, каквато я познаваше — .. — и резбаря, какъвто го виждаше и сега, не изглеждаше никак чудна и беше пр своему естествена. Д. Талев, ЖС, 372. Йоргов е срещал много хубавици и с не малко от тях е имал мимолетни или по-трайни връзки, но нито една не го е поразявала така [както Хаваджиева]. Г. Караславов, Т, 7-8. До вчера тя имаше връзка с Йосифа, днес с Галчева. А пък е годеница и мислеше, че не лъже, когато казваше, че обича годеника си. Й. Йовков, ЧКГ, 208.

13. Само мн. Близки отношения и познанство с влиятелни лица, на чиято подкрепа, покровителство може да се разчита. Всъщност всичко бе уредено от Веселин Петров, неговия бивш съзатворник и настоящ колега от редакцията на вестника, който използува своите широки връзки. Ем. Манов, ДСР, 278. В тоя спор Редингота прояви желязна неотстъпчивост, като използува връзките и влиянието на сина си в министерствата. Д. Димов, Т, 219. Сам Токата нямаше нищо против тоя веселяк, .. Освен туй, тоя рошав дърдорко — .. — може да излезе човек с връзки и да ти докара бела на главата. Й. Йовков, ПГ, 124. Какво бъдеще ще създаде на децата си, ако не върви с времето и обществото? С връзки и познанства всичко става на тоя свят… Ем. Станев, ИК III и IV, 398. // Ед. и мн. Разг. Близко или познато лице, с помощта на което може да се постигне някаква цел, да се осъществи някакво намерение. Намерих една връзка (бащата на моята приятелка), която ще ми уреди да си намеря квартира.

14. Това, което свързва, обединява в едно цяло частите на еднородно нещо. От връзката на думите в изречението произтича съгласуването им, според случая, по род, число, лице и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 221. Черновръшко високо плато. То образува връзката между Резньовете, Черен връх и Скопарник. П. Делирадев, В, 82. // Техн. Приспособление, което споява, скрепява частите на нещо. Той тръгна към комбинираната преса да помогне на машиниста Сандо Младенов, който пробива дупки на връзки за конструкции. ВН, 1960, бр. 2607, Околовръстните вертикални стени са с дебелина около 1 см и имат хоризонтални вдлъбнатини, които служат за здрава връзка между тухла и ребро. РД, 1959, бр. 257, 2. Зидарийна връзка.

15. Хим. Съединение на валентните електрони на елементите в двойки, които принадлежат едновременно на външните орбити и на двата атома. Атомна връзка. Валентна връзка. Химична връзка.

Гласови (гласни) връзки. Анат. Две еластични ленти, обвити със слизеста ципа, разположени на вътрешната повърхност отстрани на гръкляна, които от издишната въздушна струя трептят и се получава звук, глас.

> Във връзка с. Разг. По повод на, по причина на нещо. Очите му [на Динко] пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя. Д. Димов, Т, 599.


ВРЪЗКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Неодобр. Човек, който има много връзки, познанства с влиятелни хора, които използва за постигане на целите си. Той е голям връзкар — как иначе би започнал работа в такава престижна фирма, без да има никакъв стаж.Фирмата се напълни с връзкари, които нищо не вършат, а другите опъват заради тях.


ВРЪЗКА`РКА ж. Разг. Неодобр. Жена връзкар. — Ти нея не я мисли — тя е връзкарка и трудно ще я уволнят.


ВРЪЗКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е свързан с използване на връзки, познанства. Отпусна се държавна поръчка на нелегитимни висши училища, защото сме връзкарска държава. 24 часа, 2001, бр. 24, 4.


ВРЪЗКА`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Проява на връзкар. Защо свикнахме със странни категории и „норми“ на поведение — с връзкарството, уреждачеството, задните вратички, обиколните пътища? Как младият човек ще повярва в силите си, че сам може да постигне това, което иска? Диал., 1989, бр. 48, 3. Уважавам го, защото си е пробил път със собствени сили, а не с връзкарство.


ВРЪЗМА` ж. Диал. 1. Вид мрежа, торба, в която слагат сено или слама, когато ги товарят на кон (Ст. Младенов, БТР).

2. Връв (Ст. Младенов, БТР).

3. Керван, върволица. Осма вечер вечеряхме / осум гярми волове; / .. / Десетата вечеряхме десет вързми камили, / единаесета вечеряхме / единаесет кони крастави. Нар. пес., СбБрМ, 419.


ВРЪ`ЗУВАМ!1, -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам1. Дойде време за жетва, и ние се качихме да я ожнеме. Нашите жният, язе