по-връстни ученици са говорили в черква или при разни тържествени случаи, училищни изпити, праздненства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90. — Чух еднаж, че княз Бенеамин дошъл в Свещения дворец .. — Ала не посмях да напусна Гинекея, защото бях връстна мома и пазех нравите на царското семейство. Н. Райнов, ВДБ, 101.
ВРЪСТНАКИ`НА ж. Диал. Връстница. Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Великините връстнакини изпочупиха езиците си да лъжат, че Ивана напълнила устата на Дима с пръст. К. Петканов, МЗК, 144-145.
ВРЪСТНИ`К, мн. -ци, м. Мъж, който е на еднаква възраст с някого, нещо. Спомних си моите години и разбрах, че съм връстник на поета. К. Калчев, ДНГ, 71. Те бяха връстници със Стефан, заедно пасяха козите, заедно тръгнаха на школото. Н. Тихолов, ДКД, 101. Макар връстници, високият ръст, гъстата, синкавочерна брада и тоя гърлен, дълбок глас предаваха на нишкия дякон вид на по-възрастен. Ст. Дичев, ЗС I, 99. На кръщавката пък, дядо Божил докара теленцето и го хариза на внука си. — В един ден са се родили, връстници са. Кр. Григоров, Н, 141. • Обр. Изправен срещу къщата и неин връстник по години, голям трендафилов храст пролет разпръскваше багрите на цветовете си и ароматът им срещаше госта още на пътната вратня. М. Яворски, ХСП, 8. Тези младежи са връстници на свободата.
ВРЪСТНИ`ЦА ж. Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. Колко се беше променила тази жена!… Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата й съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка й по име, като да му беше връстница или близка. Й. Йовков, ЧКГ, 178. Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката й, дето имаше приятелка връстница. Ив. Вазов, Съч. XXV, 37. • Обр. — Погледнете внимателно моята вехта къща. Тя е връстница на черквата „Свети Марко“. А. Каралийчев, В, 161. Връстница на свободата.
ВРЪСТНИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Дете на еднаква възраст с друго дете. Хрумванията й в детинските игри будят учудване не само у нейните връстничета, но и у възрастните. Ст. Грудев, ББ, 37. В този час, в общата детска зала, заедно с другарите си връстничета, едно русокосо момиченце пълзеше по пода. Г. Райчев, ЗК, 93.
ВРЪСТНИ`ЧКА ж. Връстница.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРЪТ и удвоено врът-врът. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Въртя уред дълго време без прекъсване в една посока. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Взе хурката, седна на едно столче пред огнището на приказка с мене и… врът-врът — запреде. К. Величков*, ПССъч. VIII, 252. б) Повторено в съчет. с насам… натам — движа се на една или друга страна, в различни посоки или ходя, отивам тук или там, на различни места. Врът — насам, врът — натам! — и при всяко мръдване на опашките люспите им просветваха в седефен блясък като дъгички, всяка люспа — отделна дъгичка. П. Бобев, ГЕ, 47. — Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът натам, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туй то. Й. Йовков, А, 54.
ВРЪ`ТВАМ, -аш, несв.; връ`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. връ`тнат, св., прех. 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората. К. Петканов, БД, 46. Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ. Ст. Волев, МС, 165. Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето й, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21.
2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело. Ем. Манов, ДСР, 113. Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя. Ст. Дичев, ЗС II, 147. Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува. С. Чернишев, ВМ, 19.
ВРЪ`ТВАМ СЕ несв; връ`тна се св., непрех. Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето. Ил. Волен, МДС, 56-57. — Знам — отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата. Т. Харманджиев, Р, 68. Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая. К. Константинов, СЧЗ, 31. Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината. Д. Кисьов, Щ, 175.
◇ Врътвам / врътна <шамар> един. Разг. Удрям шамар; зашлевявам. — Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!… П. Вежинов, ДБ, 235.
