Page:RBE Tom2.djvu/478
връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.
ВРЪ`ЗУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); вържа, -еш, мин. св. вързах, св., прех. Връзвам2.
ВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от връзка (в 1,2,
3, 4, 6 и 13 знач.). Съвсем близко зад брач-ната двойка пък са се изправили кумът и кумата,.. Кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки. Св. Минков, РТК, 126. Последен дойде Таки Брашнаров.. Беше хубав, висок и строен тъмноок мъж,.. За разлика от повечето преспаници той се обличаше „ала франга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Все още понякога си служеше със старите, отживели времето си методи на ръководство и администрираневсе още някакви връзчици го теглеха към стария начин на ръководене и към старите методи на работа. Ив. Мартинов, М, 74. — Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона. К. Кръстев, К, 117.
ВРЪН и удвоено врън-врън. Междум. За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. След това вълната се изпира, влачи.., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици. Ив. Хаджийски, БДННII, 66.
ВРЪ`НКАЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Човек, който много врънка (в 3 знач.).
2. Диал. Много ревливо и капризно дете; врескало, врекало, вречило (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Диал. Детска играчка пумпал (Т. Панчев, РБЯд).
ВРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Разг. За вретено — издавам еднообразен шум при предене. Пинтезката остави в полата си вретеното, което врънкаше досега, уж че не се бърка в Петровите работи, облиза посинелите си устни и престорено се засмя. И. Петров, НЛ, 143.
2. Диал. За котка — издавам звук, подобен на този при предене с вретено; мъркам, преда (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прех. и непрех. Разг. Непрекъснато настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден. Веднъж,.., тя подхвърли на татка: — И вашите протести помогнаха, колкото вятъра. Само дето врънкахте хората да подписват книжките ви! Д. Боза-ков, ДС, 62. — Ти ще ми станеш ли поръчител?... Да миряса жената, че всеки ден ми врънка и подсмърча... па не мога да търпя женски сълзи... тровят ми душата. Т. Хар-манджиев, КВ, 438. Днес у баджанакови си, утре у кръсничини си, в други ден у побратими и там закисваше по цял ден, да врънка хората: „Дайте ми туй, дайте ми онуй, купете, донесете, яде ми са, пие ми са“. Ил. Блъсков, ПБ П, 61. Стига си ме врънкал!
ВРЪ`НКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от врънкам.
ВРЪНЧА`, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бръмча. Мухата врънчи. Т. Панчев, РБЯд, 62.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от врънча.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ВРЪСТ, връстът, връста, мн. няма, м. Остар. и диал. Ръст, бой. Речните брегове толкова са плодоносни, щото тревата преминува и человеческий връст. Ив. Бого-ов, ВГД (превод), 259. Жените имат сре-ен връст,.., валчесто лице и малък нос. БО, 1846, бр. 1, 2.
ВРЪСТ1, връстта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Възраст. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха.. Те имаха също момче и момиче на тяхната връст, които също дружаха с децата на Междалиите. Ст. Даскалов, БМ, 9. Момчето беше моя връст, а момичето по-малко. Г. Белев, ПЕМ, 99. Вий паднахте с кураж и слава / във най-цвету-щата си връст. Ив. Вазов, Съч. I, 56. Помня, мойко, / помня, не забравям, / връст детинска, / палави години. Ц. Церковски, Съч. II, 252. На връст баба, на работа по-хаба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280.
ВРЪСТ2, връстта, мн. връсти, ж.
I. Диал. Дял, част от нещо. Там, с варакоса-ни изпъкнали бразди, / потонът е кръстом на четири връсти / оделен. И всяка връст, с бои особни, има / особен изглед: пролет, лято, есен, зима... П. П. Славейков, КП ч.
III, 13.
2. Остар. Книж. Жанр. Нашето най-мило желание е да ся яви и у нас на свят дружес-твений [социален] роман, защото само романът е кадърен да извади насред дружест-вений [обществен] живот,.., нещо, което не стои толкоз във властта на никоя друга връст от поезията. Ч, 1870, бр. 3, 82.
ВРЪСТ3, връстта, мн. връсти, ж. Остар. Книж. Верста. За големи разстояния, както напр. от едни град до друг, употреблението на аршина или метра щеше да е нес-годно; по това в такива случаи употребля-ват по-голяма единица, както напр. километър, връст, миля ипр. В. Груев, НПГ, 7.
ВРЪ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е минал юношеска възраст. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело трябва да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал,.., а неговите
