глас; вряскам, врякам. Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена, .., сопна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората! Ст. Марков, ДБ, 68. Мъничка девойчица, .. на влажний пол седешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло. С. Радулов, ГМП (превод), 181.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми? Ст. Марков, ДБ, 126. — Каквото и да направя, каквото и да кажа — все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!… П. Вежинов, НС, 237.
ВРИС, ври`сът, ври`са, мн. ври`сове и ври`сьове, след числ. ври`са и ври`ся, м. Диал. 1. Извор, където се налива вода. Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите, .., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето. Н. Инджов, ПП, 129. Торнала мома на врис на вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 151. Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / врисове бе возмушило. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. Видели са сме, малеле, / на студените врисюве. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.
2. Кладенец. Татко ми гърци убиха, / и го на врис фърлиха, / останахме сираци. Нар. пес., СбНП I, 151.
— От гр. βρύση ’извор, чешма’.
ВРИ`ЧАМ, -аш, несв.; врека`, врече`ш, мин. св. вре`кох, прич. мин. св. деят. вре`къл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. вре`чен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“ Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!… Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.
ВРИ`ЧАМ СЕ несв.; врека` се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-искрено, .., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага, .. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам! — врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.
ВРИ`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вричам и от вричам се. Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с вричането си остана. Н. Хайтов, ДР, 216. Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха. П. Славински, ПЗ, 200. Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отдавнашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси. Г. Караславов, С, 81. С вричане са стока не свършва. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 136.
ВРОГОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от вроговя се като прил. Който се е превърнал в рогово вещество. При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра. Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите. Ц. Пешев и др., ФБ, 27.
ВРОГОВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вроговя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Спец. Превръщам се в рогово вещество. Епидермата има характер на многопластова рогова епителна тъкан. Всякога се състои от няколко пласта клетки с различна форма, които проявяват жизнена дейност в дълбоките пластове, а към повърхността умират и се вроговяват. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.
