за ено писано вретенце. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 72. Пролетниците са пуснали едни вретенца, да ти е драго да ги гледаш.
ВРЕТЕНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. и св., непрех. За житни растения — изкарвам, пускам стъбло, преди да изклася. Житата вретенят. Пущат тънки шила нагоре като малки гръмоотводи. В. Ченков, ЗХ, 141. — Когато привършихме с окопаването на кукуруза, за чистенето на плевелите беше вече късно: сушата спече земята, пшеницата започна да вретени… А. Гуляшки, СВ, 311. Сега те [нивите] бяха доста високички, зелени, гъсти и тъкмо вретеняха. Й. Йовков, АМГ, 208. Той спря до малкото мостче, .., не се върна обратно дома, а прегази реката и се упъти към близката наша нива, дето се люлееше току-що вретенила ръж, в чиито вълни се обаждаше пъдпъдък и над която играеха малки пеперуди. Елин Пелин, Съч. II, 32. Нивите вретениха, изкласиха, цъфнаха и завързаха зърно. К. Петканов, ОБ, 205.
ВРЕТЕНЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Вретеня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕНЯ`ВАНЕ ср. Диал. Вретенене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕТЕНЯ`САМ. Вж. вретенясвам.
ВРЕТЕНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вретеня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вретеня.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРЕТЕНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вретенясвам.
ВРЕ`ТИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Диал. Голяма торба; чувал, врещ, вреща, вреча. Призори Мехмед Синап и хората му поемаха планинските теснини .. Натоварени с пълни вретища жито се връщаха в своите орлови гнезда. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 205-206. И пред страноприемницата скоро се задонасяха кокошки, пилета, вързани за краката, .., вретища с хлябове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 146.
2. Остар. Книж. Груба дреха, наметало от кълчищен плат, която хората в дълбока древност са носели обикн. при голяма скръб или при покаяние. Той ся облякъл във вретище и седнал да оплаква съдбата на народа си. ИЗ, 60. Казват, че Борис деня са явявал пред народа облечен по царски, а нощя са обличал во вретище и цяла нощ ся молял в черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 14. Тия слова стигнаха до Елемаг. И като хвърли болярското си одеяние, та надяна вретище, Елемаг се метна на гол кон и язди като луд до Охрид. А. Дончев, СВС, 161.
ВРЕ`ТЩИНКА ж. Диал. Торбичка. Сега нямам сито, за да пресявам брашното от триците. Но дойде ми на ум, че за това могат да ми послужат две вратовръзки, дебели от муселина .. Тях като взех, направих две вретщинки, които отредих за тази потреба. П. Р. Славейков, РО (превод), 73.
ВРЕ`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Врещя. Белуша вречи на двора и дърпа въжето. Мисли си за дъхава тревица. Г. Краев, СТ, 31. — Мало е, вчера се доби .. Се вречи, се пищи, не е задоено още. Сираче остана .. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Колко ти са дечицата? / — Пет на нива, пет на лозе / и петнайсет просо варят, / едно вречи, друго кречи, / едно сочи да се роди. Нар. пес., СбВСт, 791.
ВРЕ`ЧА ж. Диал. Вреща. Че (ще) са оправи, като въже във вреча. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 203.
ВРЕ`ЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вреча; врещене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕЧИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Врескало, врекало1. „Младо радо до венчило, а охолно — до вречило!“ Ив. Вазов, Съч. XXV, 52.
ВРЕЩ, вре`щът, вре`ща, мн. вре`щове, след числ. вре`ща, м. Диал. Вреща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕ`ЩА ж. Диал. Вретище (в 1 знач.); врещ. Зави [Султана] с раздърпана вреща една стара, очукана пръстена тенджера, дигна я внимателно под мишницата си, боеше се да не я разплиска. Д. Талев, ЖС, 400. И събраха всичко, що намериха книжно, .., книги, ръкописи и пр., събраха ги и ги нагнетиха във вреща. К. Шапкарев, МЖБМ, 27. Починям да описуем къща в покъщина на наша Болгарска Македония .. Общи орудия: .., дисаги, вреща, сакуле, садило, ченгел, лопата. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.
— Друга форма: вре`ча.
ВРЕЩЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от врещя. Тишината отново се наруши от печалните викове .. Не бе човек. Звуците напомняха ту врещенето на яре, ту мученето на теленце. Й. Радичков, ПЦ, 37. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити рога се появи на прага. Ст. Загорчинов, ДП, 48.
ВРЕЩЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. врещя`л, -а, -о, мн. вреще`ли, несв., непрех. 1. За коза — издавам рязък, пресеклив глас; вряскам, врякам. Врещеше козата, тропаха с копитата конете в обора, а в подземието ковачът Сотир удряше с млат върху наковалнята — все нещо се поправяше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Козата се губеше между храстите, ярето тичаше подире й и врещеше, щом я загуби. К. Калчев, ПИЖ, 47. Една коза с превързан крак богобоязливо чоплеше по трънаците и врещеше нервно. Елин Пелин, Съч. II, 111.
2. Разг. За човек — издавам рязък глас, викам силно обикн. при изживяване на някакви чувства; вряскам, врякам, крещя. Децата тичаха наоколо и врещяха с всичка сила. // Разг. Плача с рязък, креслив и пресеклив
