3. Прен. Разг. Жена, която скита по цял ден от къща в къща.
ВРЕТЕНА`РКА2 ж. Сладководна риба с вретеновидно тяло, покрито със средно големи люспи. Aspro. Голямата и малката вретенарка обитават бавно течащите и тихи води на р. Дунав.
ВРЕТЕНА`РКА3 ж. Диал. Вид дървена лъжица, правена и продавана от вретенар1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРЕТЕНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вретенар1. Аз съм момиче сирмашко, / сирмашко и вретенарско: / баща ми прави вретена, / пък майка ми ги продава / за ока брашно ръжено. Нар. пес., СбНУ XXVII, 222. Вретенарски струг.
ВРЕТЕНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вретенар1. Циганите се занимават с вретенарство.
ВРЕТЕНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вретенар1; дете или млад мъж вретенар1.
ВРЕТЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до машинно вретено; вретенов. Вретенен барабан. Вретенно масло.
ВРЕТЕНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Фаза в развитието на житните растения, през която се разрастват надземното стъбло и съцветието. Поливането на пшеницата особено през фазите на вретенене, изкласяване и цъфтеж в сушави години е мощно средство за увеличаване на добивите от нея. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67.
ВРЕТЕ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Вретеновиден, вретенообразен. Вретенест корен.
ВРЕТЕНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от вретено. Увеличителните имена представляват предмета по-голям от обикновената му големина, напр. мъжище, ръчище, воляга, вретенище. С. Радулов, НГ, 31.
ВРЕТЕ`НО, мн. -а, ср. 1. Уред за предене на ръка, който представлява заоблена къса дървена пръчка с изтънени краища. Мама предеше чужда вълна, .. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. По гредите бяха накачени боядисани прежди и въжа, .., вретена, дървени лъжици и лопати. П. Михайлов, МП, 33. Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..; бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58.
2. Разг. Количеството прежда, което се навива на едно вретено. Три години, три вретена смотала / от махалата сал два дни са прибрала. П. Р. Славейков, П, 77. Седя Диляна, море, и чака, / дорде петлите да пеят. / Девет къдели изпрела, / девет вретена напрела. Нар. пес., СбНУ XLVI, 124.
3. Техн. Част от предачна, плетачна или тъкачна машина, на която се навива прежда. Тия фабрики за гайтан някога заглушително гърмящи с железните си вретена и колела, сега мълчаха гробно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 17. Неспирно вретената пълни пеят, / сред нишките совалките летят. Е. Багряна, ПЗ, 43.
4. Техн. Част от машина, устройство и под., във форма на прът с кръгло сечение, който се върти около своята ос и служи за предаване на въртеливо движение на други елементи. Вретено на бормашина. Вретено на пробивна машина. Вретено на свредло. Вретено на струг.
5. Диал. Обло дърво, което се върти около ос и привежда в движение чекрък, тепавица или воденица. Дервишите бяха клекнали пък под воденицата и гледаха вретената как се въртят и пръскат водата на сребърно колело. Ц. Гинчев, ГК, 194.
6. Диал. Стъбло, обикн. на житно растение. Юрталана нагази в низка пожълтяла царевица: — Тази е на Диня Дръндавелов, — обходи я той с ястребов поглед. — Не си натискал оралото, Диньо! .. Не пълнят хамбар тези вретена! Г. Караславов, С, 34. Георги на макя говори: / Есеници клас фрълили, / а пролетници — вретена, / това съм весел, превесел!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 435.
ВРЕТЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Вретенен. Вретеново масло.
ВРЕТЕНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Вретенообразен. За разлика от покаралата пшеница, ръж, овес покаралото просо има не снопче коренчета, а един вретеновиден корен. Бтн V и VI кл (превод), 126. От тях [рибите] в бързотечащите води могат да живеят само няколко вида, които са отлични плувци и притежават вретеновидно тяло. Б. Русев, ЖНР, 38. Вретеновидни мускули.
2. Прен. За женска фигура, тяло — строен и обикн. висок. Край него преминаваха момичета с вретеновидни тела и походки, заимствани от някакъв древен, еротичен танц. Л. Канов, ЧК, 38.
ВРЕТЕНООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който прилича, наподобява на вретено, който има форма на вретено; вретеновиден, вретенест. По форма клетките биват най-различни: сферични, цилиндрични, призматични, вретенообразни, зведовидни и др. Анат. VIII кл, 7. Вретенообразни бактерии.
ВРЕТЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вретено (в 1, 2 и 6 знач.). Мама смирено ме прекръсти, .., смали пламъка на лампата и приклекнала на дъските, безшумно завъртя вретенцето между дългите жълти пръсти на ръката си. П. Михайлов, ПЗ, 5-6. Наклала Ненка седенкя. / До сека мома и момче — / до Ненка дори двамина: / един й дръжи вретенце, / други й дръжи клъбенце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 353. Мене ма, буле, излъга / ено ми черно циганче / за ена хурка писана, /
