ВОДНИ`КАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на водникав.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВОДН`ИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За плод, храна и под. — който съдържа много вода, сок; воден. Водниста круша. Воднис-то мляко.
2. Прен. За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта. Н. Антонов, В ОМ, 36. Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката. 3. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец. Д. Димов, Т, 467. Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице. X. Русев, ПЗ, 72.
ВОДНИСТОС`ИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. За очи — който има син цвят с водниста отсянка. Той беше по-нисък от Симеонов, със светлоруси кцси, с воднистосини очи и загоряло лице. И. Демирев и др., ОС, 21. Тони погледна подпухналото му лице и като срещна уплашения поглед на воднистосините му очи, отново въздъхна. М. Марчевски, П, 282. Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир. Д. Димов, Т, 214.
ВОДНИСТОСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За очи — който има размит, ненасите-но син цвят. Той [Ханко] видя пред себе си болярина Стефан.., той го гледаше втренчено със студените си воднистосинкави очи. А. Гуляшки, ЗВ, 605.
ВОДНИ`ЦА1 ж. Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; воднйк1. Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници,.., сини туз-лушки сливи,., и трънкосливки. А. Каралийчев, ПД, 80. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина. Кр. Григоров, ТГ, 17. // Разш. Сочен, воднист плод. Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците. СбНУ IV, 99.
ВОДНИ`ЦА2 ж. Диал. Влажно, мочурливо място; воднйк2.
— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908.
ВОДНЙЦА3 ж. Диал. Водна змия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОДН`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от воден. — Мамо, искам яйцата да ги оставиш ровки. По-сладко ям, когато гостбата е малко нещо водничка. К. Петканов, ЗлЗ, 140..
ВОДНО-. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водно-енергиен и др.
ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е свързан с производство на електрическа енергия чрез използване на водна сила. Рилската река е отбита към водноелектрическата централа, за да превърне на ток своята млада енергия и неукротим порив. А. Каралийчев, ПД, 83. Канада е богата с водноелектрически източници. Л. Мелнишки, К, 87.
ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА ж. Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики. Ст. Михайлов и др., ГМ, 158.
ВОДНОЛЕДНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с топенето на ледниците. Те [льосовидните материали] могат да имат и водноледников произход — да са образувани от наноси, носени от водите на топящи се ледници. П. Боянов, П, 34. Водноледникови утайки.
ВОДНООТОПЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отопляване с гореща вода. Водноотоплителна инсталация.
ВОДНОПЛАВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с плаване по вода. Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водно-плавателни съоръжения. ВН, 1961, бр. 2961, 2.
водносR`лов, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на водна сила, обикн. за производство на електрическа енергия. Водноелек-троцентралите към Баташката водноси-лова система ще използуват водите на ог-ромно водохранилище, изграждащо се край Батак. Физ. XI кл, 22. Нашите водносило-ви източници са съсредоточени в югозапа-дната част на страната. Това са беломорските притоци Струма, Места, Арда и Марица. К.Кузов, ПВС, 125. Водносйлов път.
ВОДНОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил.
1. Който има син цвят с водниста отсянка. Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносйн,.., седефен, розов, червен и други цветове. ВН, 1960, бр. 2732, 1.
2. Като същ. водносиньо ср. Водносйн цвят. Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това лю
