му стая един сух хляб и гола водица. Й. Груев, СП (превод), 282-283.
Тиха водица. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. От всичко ставаше ясно, че някой бе разкрил тайната на баща му. Да беше Латинка? .. Тиха водица е тя. Г. Караславов, СИ, 191-196.
ВОДИ`ЦИ мн. Народно название на църковния празник Богоявление; Йордановден. Той се подчинявяше на свещения стар селски обичай и се оставяше да го къпят при чешмата на Водици — за здраве. Ив. Вазов, СНЖ, 33. Вчера дохожда у дома дядо поп, та ни ръси със светена вода .. Така ли беше на Водици тая година? Д. Манчев, БЕ II, 78. Планинците празнуваха мишкин ден. .. Имаше Заговезни, „Водици“, коледни празници. П. Здравков, НД, 161.
ВОДИ`Ч м. Остар. 1. Водач. — Помогни на нещастните, а щастливите ще да си помогнат и без тебе. Христос е търсил не водичете и не овните, а изгубената овца. Л. Каравелов, Съч. V, 187.
2. Прен. Ръководно начало, указател. Естеството кара децата да обичат повечето да лежат, затова трябува да са водим по тоя верен водич, та да оставяме децата на волята им. Лет., 1871, 123.
ВОДИЧА`РКА ж. Диал. 1. Мома, която на Водици ходи да пее заедно с други в църква или по къщите. Стамянине домакине! / Тука ли си, или не си? Ако спиеш, разбуди се, / ако пиеш, весели се, оти идат мали моми, / мали моми водичарки. Нар. пес., СбБрМ, 502.
2. Девойка, която по обичая отива сутринта на Водици да напълни с кръстена вода изпразнените предната вечер стомни (Ст. Младенов, БТР).
ВОДИ`ЧКА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водица. Петьо се радваше на петлето, ала отстрани .. — Дай му, баби, хлебец и водичка, че е гладно прегладняло и ожадняло. Л. Галина, Л, 118. Зайче малко треперливо, / зайче мъничко страхливо, / тръгнало е за водичка, / а се спряло под брезичка. Д. Габе, ОСМ, 25.
ВОДИ`ЯК, мн. -ци, м. Диал. Наводнено място или течаща вода, обикн. след силен дъжд. — А бе да идем и там! .. — Ще станем само кал! Ама като сте рекли, хайде да бъдем единни! — газеше Ралчо през водияците от дъжда. Ст. Даскалов, СЛ, 342.
ВО`ДКА ж. 1. Само ед. Високоалкохолно питие, смес от етилов спирт, получен обикн. от ръж, пшеница, ечемик или картофи, със специално омекотена вода. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славински, ПЩ, 480. Предвидено е всичко за една модерна кухня: хладилник — термоси, водка, коняк, бяло и червено вино. Ал. Гетман, ВС, 15. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша или една бутилка. Поръчах по една водка. △ Изпийте си водките, за да поръчам пак. △ Купи две водки, защото ще имаме много гости.
2. Само мн. Различни видове от това питие. Този магазин има богат избор на водки — руска, немска, финландска.
ВО`ДНИК1, мн. -ци, м. Диал. Зет, който живее в семейството, в къщата на тъста си; приведен зет. В едно друго .. село имало старец на 99 години, .., който имал син женен — водник в същото поп Марково село. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22.
ВО`ДНИК2, мн. -ци, м. Остар. Водач. Донегде си вървяха с него наедно, а после ся отделиха и отидоха през други път, по завещание на водниците им. Г. Кръстевич, ИБ 310-311. // Пътеводител. Той превод, ако и да има доста погрешки, пак е най-добрият водник за чужденците, които посещават Стамбул и Воспора. БКн, 1859, март, кн. 2, ч. I, 228.
ВО`ДНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Обикн. водни`к. В старите селски къщи — специално пригодено място, приспособление, където се окачват или поставят съдовете за вода. Зад вратата пък е водникът, по който са накачени менци и менчета. Т. Влайков, Пр, I, 4. Дори менците, окачени на водника, самички прозвънтяваха от напрежението на тая тежка тишина. Елин Пелин, Съч. III, 76.
2. В старите селски къщи — специално пригодено място за миене (на хора и съдове); мивка, умивалник. Чуваше се само пращенето на дървата в печката и неспирният ромон на стичаща се от водника струйка. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Трябваше да се изуеш отвън на площадката, да измиеш ръцете си на водника, .. и тогава да влезеш в кухнята. Кр. Григоров, Р, 142.
ВОДНИ`К1, мн. -ци, м. Диал. 1. Вид водна круша, която зрее през август; водница1. (Т. Панчев, РБЯд).
2. Само ед. Слабо вино, направено от цяло, несмачкано грозде, което се залива с вода (Т. Панчев, РБЯд).
3. Само ед. Рядко, воднисто мляко или друга такава храна. Когато веч побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното мляко, и тога трябва да ся отбие от сиса, а не да ся слаби още повече с оня водник. Хр. Данов, Лет., 1869, 96.
ВОДНИ`К2, мн. -ци, м. Диал. Влажно, мочурливо място; водница2.
— От Речник на съвр. бълг. книжовен език, т. I, 1957.
ВОДНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който съдържа голямо количество вода; разводнен, воднист, воденикав. Водникава боя. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973, 97.
