ВОДНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Диал. Качество на водникав.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОДН`ИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За плод, храна и под. — който съдържа много вода, сок; воден. Водниста круша. Воднисто мляко.
2. Прен. За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта. Н. Антонов, ВОМ, 36. Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката. З. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец. Д. Димов, Т, 467. Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице. X. Русев, ПЗ, 72.
ВОДНИСТОС`ИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. За очи — който има син цвят с водниста отсянка. Той беше по-нисък от Симеонов, със светлоруси коси, с воднистосини очи и загоряло лице. Й. Демирев и др., ОС, 21. Тони погледна подпухналото му лице и като срещна уплашения поглед на воднистосините му очи, отново въздъхна. М. Марчевски, П, 282. Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир. Д. Димов, Т, 214.
ВОДНИСТОСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За очи — който има размит, ненаситено син цвят. Той [Ханко] видя пред себе си болярина Стефан .., той го гледаше втренчено със студените си воднистосинкави очи. А. Гуляшки, ЗВ, 605.
ВОДНИ`ЦА1 ж. Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; водни`к1. Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници, .., сини тузлушки сливи, .. и трънкосливки. А. Каралийчев, ПД, 80. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина. Кр. Григоров, ТГ, 17. // Разш. Сочен, воднист плод. Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците. СбНУ IV, 99.
ВОДНИ`ЦА2 ж. Диал. Влажно, мочурливо място; водни`к2.
— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908.
ВОДНИ`ЦА3 ж. Диал. Водна змия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВО`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от воден. — Мамо, искам яйцата да ги оставиш ровки. По-сладко ям, когато гостбата е малко нещо водничка. К. Петканов, ЗлЗ, 140.*
ВОДНО-. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водноенергиен и др.
ВОДНОЕЛЕКТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с производство на електрическа енергия чрез използване на водна сила. Рилската река е отбита към водноелектрическата централа, за да превърне на ток своята млада енергия и неукротим порив. А. Каралийчев, ПД, 83. Канада е богата с водноелектрически източници. Л. Мелнишки, К, 87.
ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРА`ЛА ж. Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики. Ст. Михайлов и др., ГМ, 158.
ВОДНОЛЕ`ДНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с топенето на ледниците. Те [льосовидните материали] могат да имат и водноледников произход — да са образувани от наноси, носени от водите на топящи се ледници. П. Боянов, П, 34. Водноледникови утайки.
ВОДНООТОПЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отопляване с гореща вода. Водноотоплителна инсталация.
ВОДНОПЛАВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с плаване по вода. Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водноплавателни съоръжения. ВН, 1961, бр. 2961, 2.
ВОДНОСИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на водна сила, обикн. за производство на електрическа енергия. Водноелектроцентралите към Баташката водносилова система ще използуват водите на огромно водохранилище, изграждащо се край Батак. Физ. XI кл, 22. Нашите водносилови източници са съсредоточени в югозападната част на страната. Това са беломорските притоци Струма, Места, Арда и Марица. К. Кузов, ПВС, 125. Водноси`лов път.
ВОДНОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. 1. Който има син цвят с водниста отсянка. Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносин, .., седефен, розов, червен и други цветове. ВН, 1960, бр. 2732, 1.
2. Като същ. водносиньо ср. Водносин цвят. Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това люляково?
