поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града — дружеше с тях и гордо виреше глава. Ем. Станев, ИК III и IV, 325.
Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се гордо, високомерно; надувам се. — Ама от мене ти една работа ще знаеш — който е истински войник, не си вири носа. Истинският войник е скромен. П. Вежинов, ЗЧР, 91.
ВИ`РЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За вода, течност — набирам се капка по капка, сълзя на капки. В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава. Н. Бончев, ТБ (превод), 13.
2. За вода — набирам се, та ставам на вир. Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, /та изпия, замътия, / та я чека да се вири, / да се вири, да се бистри. Нар. пес., СбНУ 374.
ВИС1, виста` (рядко), мн. няма, ж. Поет. Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. Небето тук беше доста различно — много по-нежно. В неизмеримата вис летяха едва забележими ластовички. П. Вежинов, ЗНН, 142. Тихата, топла лятна вечер припадаше неусетно, тя струеше на невидими вълни от притъмнелите недра на гъстите върбалаци, .., от бухнатите овошки край воденичната вада, от бездънната небесна вис. Г. Караславов, ОХ IV, 384. В миг трепна [орел], плеснаха криле широки, / и в модра вис като стрела се скри. К. Христов, А, 41. И ето грее слънце: ден е. / Синее стихналата вис. Ат. Далчев, С, 109. Брегът е непристъпен. Див. Скалист. / От три страни — вода. Варосаната кула / на фара стига облачната вис. Л. Стефанова, СКО, 45.
2. Висока част на планина; височина. От тази вис на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България. Ст. Станчев, ПЯС, 12. Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя .. И денонощно се водеше страшна бран в мъгливата вис на планините. Н. Райнов, ВДБ, 173. От зелената вис на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров. Ламар, СГ, 95.
◇ На вис. Поет. Нагоре. Подема се лека омара / на вис от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Т, 14. В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вис издигна / и до Войводата застана. П. П. Славейков, КП ч.III, 160.
ВИС2, ви`сът, ви`са, мн. ви`сове, след числ. ви`са, м. Диал. 1. Планински връх. Далеко в хоризонта .. се мержелееха вечноснежните висове на Алпите. Ив. Вазов, Съч. XII, 84. // Възвишение, бърдо. Далеч към запад и юг, .. се разкриваше необятен хаос от върхове, зъбери, циркуси и висове. Н. Попфилипов, РЛ, 46. Върховете на отсрещните висове се чернеят в тъмното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
2. Връх, връхна част на дърво. Нар.-поет. Обикн. вис виша (вишна). Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.
ВИС3, ви`сът, ви`са, мн. ви`сове, след числ. ви`са, м. Спорт. При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиграч се отнасят различните видове приклякания на един и два крака, различните висове и опори. В. Ангелов и др., Ф, 201.
— Рус. вис.
ВИ`СВАМ, -аш, несв.; ви`сна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. 1. Изведнъж заемам висящо или отпуснато положение. Дисагите натовариха на магарето, но те виснаха под корема му и свиха гърба му на кобилица. К. Петканов, СВ, 111. Разтвориха се капаците на прозорците в къщата на хаджи Андрея, висна люлка на крушата долу в градината. В. Геновска, СГ, 222. Свитъкът се разви и от края му висна златен печат, скрепен с копринена връв. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 20. Краката на Младенова отмаляха и той бавно седна на стола. Ръцете му безпомощно виснаха надолу. Д. Немиров, Д №9, 152.
2. Изведнъж се надвесвам или заставам ниско над нещо. Над крайцера се завъртя гъст облак дим. Обви димната тръба и висна в горещия неподвижен въздух. Д. Добревски, БКН, 20. Тя видя с очите си как големият облак висна над земята. К. Петканов, В, 139. Натежали от снега, клоните на дървото висват над оградата.
ВИСЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, СбАСЕП, 403.
ВИ`СЕ`НЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ви`ся`.
ВИ`СЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от ви`ся и от ви`ся се.
ВИСИ`ЛКА ж. Спорт. Гимнастически уред, който представлява стоманен прът, закрепен
