с две подпори водоравно на определена височина; лост. Наложи си да не гледа в зашеметяващата със своята дълбочина бездна, започна да си въобразява, че е на висилката или пък на успоредката в училищния салон, дето обикновено ставаха градските празненства. А. Мандаджиев, ОШ, 25. На гимнастическата площадка се изпълняват състезанията от гимнастическия шестобой — игри на висилка, халки, успоредка, кон с гривни, прескок на кон и земна гимнастика. ВН, 1955, бр. 182, 1.
ВИСИНА`, обикн. мн. висини, ж. Поет. 1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, вис1, висине. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17. Едвам се забелязваше и дим, като лека мъглица се издигаше нагоре и се разтапяше в небесните висини. Кр. Григоров, Н, 40. Всички тръгнахме по тясна пътека през джунглата. Над нас и около нас се издигаха вековни дървета с дебели стъбла, които се губеха във висините и там се разклоняваха. М. Марчевски, ОТ, 363. Люлей се облачето горе в висините, / люлей се и затуля най-подир звездите. К. Христов, Кр, 17. На изток греят слънце и луна, / звезди горят в лазурна висина. Ем. Попдимитров, СР, 78.
2. Планинско възвишение; височина. През целия остатък от нощта ние се лутахме по висини и долища, като знаехме само това, че отиваме към Мелнишко. П. К. Яворов, ХК, 170. На запад се издигаха един след друг висините на Малуша, Исполин, Патарешка, Мазалат. Ст. Станчев, ПЯС, 13. Върнахме се в Михалково. Слезнахме от непристъпните мохамедански висини в дерето. Н. Стефанова, РП, 104.
— Друга (диал. и поет.) форма: вишина`.
ВИСИНЕ`, обикн. членувано, мн. няма, ср. Поет. Висина (в 1 знач.). Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат „пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!“ Н. Хайтов, ШГ, 219. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви. Елин Пелин, Съч. I, 74. Наближаваше обяд и слънцето бе така жарко, че голото, безоблачно висине заслепяваше. Ст. Дичев, ЗС II, 601. Как лилиите утренник ласкай / и птичи хор оглася висинето .. / За всичко туй, за теб чаровен край, / легенди ни разправят вековете. Л. Стефанова, СКО, 31.
— Друга (диал. и поет.) форма: вишине`.
ВИСК, ви`скът, ви`ска, мн. няма, м. Диал. Цвилене; вискане, вищене. Кога изпадна от Скопе вонка, / тогай ми веле нигов шарен кон / со виском на стопан прикажува. Нар. пес., Христом, КМ II, 40.
ВИ`СКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вищя. Конче виска, та се небо цапи, / с нозе копа, та се земля тресе. Нар. пес., СбНУ XLV, 353. Марко легна малко да си преспи, / копа, виска тая Шарка коня: — Стани, Марко, да би да не станеш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 22.
ВИ`СКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вискам; цвилене, виск, вищене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИСКО`ЗА ж. 1. Само ед. Вещество, което се добива при специална обработка на целулозата и се използва за получаване на изкуствени влакна, в производството на хартия и пр.
2. Плат от изкуствена коприна, който се използва предимно за подплата на дрехи.
— От лат. viscosus ’лепкав’.
ВИСКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до вискоза. Вискозни влакна. Вискозна коприна. Вискозен разтвор.
2. Спец. За течна маса, течност — който е гъст, леплив и се точи. Бонбонената гликоза или обикновено наричаната в производството „гликоза“, представлява гъста, вискозна, прозрачна течност с бледожълт до сламеножълт цвят и неособено сладък вкус. А. Генадиев и др., ТЗ, 9-10. Провлачената саламура е вискозна, точи се като гъст зелев сок и има тежка неприятна миризма. Н. Димов и др., ТМ, 197. Вискозните, мъчно подвижни лави застиват бързо около вулканските гърла и образуват кубета (куполи) и конуси. Ст. Бошев и др., ГГ, 40.
ВИСКОЗИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за определяне на вискозитета на течности и газове. Вискозиметърът на Оствалд представлява стъклена тръба с U-видна форма, поставена в стъклена вана, в която се поддържа постоянна температура. Ст. Христов и др., РЛУ, 190.
— От лат. viscosus + -метър.
ВИСКОЗИТЕ`Т, мн. няма, м. Физ. Вискозност. Най-важното качество, от което зависи за каква цел може да се употреби дадено масло, е неговата провлаченост (вискозитет). П. Минков и др., ЕФМ, 180. Съпротивлението, което оказват молекулите помежду си при движението, се нарича вътрешно триене или вискозитет. Й. Ганчев, X, 17.
— Нем. Viscositat.
ВИСКОЗИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от вискозитет. Вискозитетно триене.
ВИСКО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Свойство на течности и газове, което се изразява в триенето, възникващо при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве; вискозитет. Вискозността на всеки флуид зависи главно от температурата и налягането. М. Попов, X, 13. Неясно било само как нищожната вискозност, която притежават въздухът и водата, може да
