предизвика толкова голямо съпротивление. НТМ, 1961, кн. 225, 6.
ВИСЛО`, мн. -а`, ср. Диал. Весло2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.
ВИСМУ`Т м. Остар. Хим. Бисмут. Към втората група ся отнасят металите, които .. лесно ся съединяват с кислорода .. Към втората група принадлежат: куршум, мед, висмут. И. Гюзелев, РФ, 18-19. Бисмут, лъщи ся като сърма, но по-лесно ся топи. Д. Мутев, ЕИ, 130.
— Рус. висмут.
ВИСМУ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Хим. Прил. от висмут; бисмутов. Той [термоелектрическият елемент] обикновено се състои от медна дъсчица, прилепена със закривените си краища към висмутова дъска. И. Гюзелев, РФ, 403.
ВИ`СНА1. Вж. ви`свам.
ВИ`СНА,2, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Разг. 1. Отпуснат съм, сведен съм надолу; вися. Летен ден се влачи, / дълъг път макар да гони, / и под мудните му стъпки / морно виснат прашни клони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. Под скалата висне бор с върха надолу, / повален из корен, вече гнил. Мл. Исаев, ЯД, 65. // За коси и под. — падам, спускам се надолу; вися. Наместо феса .. българите носят гугли или калпаци из черна или бяла овча кожа, изпод която виснат космите, или внимателно срешени, или уплетени отдиря в плетеник. А. Шопов (превод), Н 1882, кн. 1, 58.
2. За облак, мъгла, дим и др. — стоя в пространството, обикн. ниско над земята; вися. Пред нас се разкрива къс от прекрасната корейска земя. Надясно равнина, над която висне съвършено лека утринна мъглица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 28. Виснат облаци дъждовни, / кат крила са отмалели. Н. Ракитин, С II, 106.
3. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време; вися. Беда виснеше над нейното благополучие.
4. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна, вися. Майка му .., излизаше наглава с всяка работа, като оставяше Агата да висне на Еньовото кафене и да играе цял ден на карти. Й. Йовков, ЖС, 20. По главната улица патрулираха въоръжени хора, .., по вратите и по прозорците виснеха любопитни жени и момичета. Г. Караславов, ОХ IV, 120. Ако речеш на фарисеите, че по-харно ли е младите да виснат по механите цял ден, старейшините тук не могат що да кажат, ами вземат сърдчено да броят броениците. Н. Бончев, Съч. I, 58.
5. Разг. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо; вися. Цял ден висна над печатарската каса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21.
◇ Висна като цифка на просешки нос. Диал. Грубо. Заседявам се на гости продължително време някъде или посещавам често някого, у когото не съм особено желан.
ВИ`СНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят от ви`сна1 като прил. Който е отпуснат, който виси надолу; увиснал. Прихлупената сграда с червени виснали стрехи гледаше приветливо и весело измежду зелената къдрава дъбрава. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Човекът се стараеше да слуша внимателно и дишаше дълбоко, като правеше смешни гримаси с прошарените си виснали мустаци. Ем. Манов, БГ, 158.
ВИСО`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има по-голяма от средната за даден вид предмети, лица и под. дължина от долу до горе, в отвесна посока. Противоп. нисък. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. Оттатък, на малоазиатския бряг, се изправят високи планини, покрити със сняг, загадъчни и тихи. Й. Йовков, Разк. I, 17. В центъра високи, внушителни здания с блестящи на слънце покриви, а хората — мънички буболечки. Г. Стаматов, Разк. I, 7. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Жителите, за да са запазват от морските наводнения, принудили са да направят грамадни и високи насипи край морските прибрежия. Ив. Момчилов, МПЗ, 42. Що си ма, родила, / на снага тънка висока, / .. / на лице бяла, червена? Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Високо чело. Обувки с висок ток. // Който има определено измерение, определена дължина от долу до горе, в отвесна посока. Зданието, високо 57 метра, се състои от три реда арки и един ред пиластри от различни стилове. К. Величков, ПССъч. III, 20. Вдясно по поляната бяха побити огромни каменни кръстове, някои по-високи от човешки ръст. А. Дончев, ВР, 12. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само две-три стъпала над земята, обграден с дъсчени перила. Й. Йовков, ВАХ, 46-47.
2. Който се намира на голямо разстояние нагоре в отвесна посока от земята, от някоя нейна точка или от някаква плоскост. Противоп. нисък. Мъглата все повече и повече оредяваше и когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе. Елин Пелин, Съч. II, 185. Тия облаци са високи, тънки и тук-там през тях успява да надникне някоя звезда. Й. Йовков, Ж 1945, 75. Карнарският хан е станцията на високия троянски проход. Ив. Вазов, Съч. XXII, 171. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Ал. Константинов, БГ, 120. Слязоха овчарите от високите планински кошари. А. Каралийчев, НЗ, 121. Пред нас е нещо като отвод, само че не открит, а с прозорци, много просторен
