вземе; дяволите да (ще) те вземат; дявол те взел (взема, взима); дяволи те взели (вземат, взимат). Разг. 1. Възклицание за изразяване на негодувание, възмущение, яд по отношение на някого или нещо. — Николаке! — изрева призеленял от ярост бай Мичо, — ще те вземат дяволите! Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Извинявайте, .., ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. — Вино! Кой посмя да донесе тук вино?! — изкрещя войводата .. — Аз! .. — Ах! Дявол да ви вземе! — разгневи се още повече Бенковски. Д. Динков, ЗБ, 114. 2. Възклицание за изразяване на удивление, изненада, възхищение от някого или от нещо. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино — здраве му кажи! Какъв ти херес, какъв ти портвайн — нектар, да го вземе дявола. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Залюля се пъстро хоро на върха на планината, .. Ех, че хоро ли пък беше, дявол да го вземе! Не зная на другите участвующи и присъствующи там как подействува, но колкото за мене, .., считам са и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там. З. Стоянов, ЗБВ II, 109-110.
<Иди> да си вземеш парите от даскала, <който те е учил>. Ирон. Не знаеш, грешиш; твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. — Не отърва… Трудове много, а печалбата никаква… — Ти да идеш да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Чу ли? .. — вика дядо Хаджи. Ц. Церковски, Съч. III, 247.
Мътната да (ще) те вземе; мътните да (ще) те вземат; мътните те взели. Простонар. Обикн. във 2 и 3 л. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого или нещо. Какво е станало? Какъв е този човек със заморения кон? .. Говорете, мътната да ви вземе — завика ядосано Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425. Вятърът, .., отново задуха. — Казвам — от пъклото иде! — викна майсторът. — От самата геена огнена, мътните я взели! А. Гуляшки, СВ, 73. 2. Възклицание за изразяване на възторг, възхищение от някого. Пък един кръшен глас имаше, да я вземат мътните, като се засмее, къщата се тресе. И. Петров, НЛ, 60.
Не вземам (взимам) от добро. Разг. Казва се за опърничав, твърдоглав, неразбран човек, който може да бъде ръководен, управляван само с принуда, чрез насилие.
Не вземам (взимам) от нищо. Разг. Не променям поведението си, не се вразумявам и продължавам да се държа, както преди, въпреки предприетите мерки срещу мене. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена, .. — все той и козите му вътре .. Бре, глобяваха го, бре, бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема! Чудомир, Избр. пр, 22. Ни от предумвания, ни от молби, ни от плачове на отчаяната млада невеста, от нищо не взе… Ив. Вазов, Съч. VII, 131.
Не си вземам (взимам) / взема сбора назад. Диал. Устоявам на това, което съм обещал или твърдял, не се отказвам от това, което съм обещал.
Нямал си дявола работа, та взел да си баца децата. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой постъпва глупаво, неразумно.
Сън не ме взема. Разг. Не мога да заспя. Тя си легна рано, както и всичките им домашни, но сън не я вземаше. Ц. Гинчев, ГК, 365.
Ще (да) имам (има) да вземам (взимам). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. 1. Няма да бъде така, както за мене е изгодно и както съм се надявал, няма да стане така, както искам. — Виж ги [тухлите] как са се наредили като войници. Ще ги харесат хората, ще искат и на тях да направим. Ама ще имат да вземат. Не продаваме майсторлъка си. Кр. Григоров, ОУ, 58. — Да си направи самокритика — предложи предпазливо някой. — Да имаш да вземаш! — кресна му разгневеното момче. Цв. Ангелов, ЧД, 15. 2. Отстъпвам по качества, красота и под. пред някого или нещо, стоя по-ниско в сравнение с някого, с нещо. В барчето на хотела аз се запознах с един японец .. Дори му изпях песента „Садила й мома, край море лозе, със бяло грозде ..“ и му обясних, че японците ще имат да вземат с тяхната прословута източна образност. С. Северняк, В СД, 8-9.
Яйце да вземеш от него, и то жълтък няма. Разг. Много е стиснат, голям скъперник е.
— Друга (простонар.) форма: зе`мам, зи`мам.
ВЗЕ`МАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вземам и от вземам се; взимане. — Кои в случая бяха наказаните? .. И за каква вина? Неправилно вземане на завоя? Б. Райнов, ТП, 14.
2. Обикн. мн. Пари, които човек, финансова организация, предприятие, фирма и под. имат да получават; взимане. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почна да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105. Заемодавците прибягнаха до съда за събиране вземанията си. СбЦГМГ, 114. Банки щяха да фалират, защото нямаше да могат да изплатят влоговете на дребните вложители, а нямаше да могат да събират и вземанията си от ония индустриалци и търговци, на които са раздали парите. П. Спасов, ХлХ, 25-26.
◇ Вземане-даване с някого, имам (нямам). Разг. Делови, приятелски, интимни и др. взаимоотношения, връзки с някого (имам, нямам). Пантелей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. Нарзанов имаше вземане-даване с баща й. Видя я, хареса. В една от сделките Вероника влезе наместо ефектив. Г. Стаматов, Разк. II, 92. — Аз го съветвах често да няма вземане-даване с политиците и да внимава
