със стачниците… Д. Димов, Т, 471. Христофор беше сменил пътя си. Слизаше от трамвая на предната спирка, минавеше през странични улици, удължаваше разстоянието до в къщи, само и само да няма никакво вземане-даване с Домна, да се заличи от нейния живот. Б. Болгар, Б, 58.
— Друга (простонар.) форма: зе`мане.
ВЗИ`ДАМ. Вж. взиждам.
ВЗИ`ЖДАМ, -аш, несв.; взи`дам, -аш, св., прех. Вграждам нещо в зид. Освен множеството нови окопи и ровове, телени мрежи и оръдейни гнезда те правеха и своеобразни бункери: поради липса на бензин взиждаха в земята танкове и самоходни оръдия, като на повърхността оставаха само куполите им със стърчащите оръдейни цеви. П. Славински, ПЩ III, 291. Надясно от вратата беше взидан в стената облицован с шперплат гардероб. Г. Белев, КНА, 72. Край планинския път ненадейно / забълбука старинна чешма. / За добро някой снажен горянин / беше взидал чучурите тук. О. Василев, П, 88. взиждам се, взидам се страд.
ВЗИ`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от взиждам и от взиждам се. По-горе аз вече отбелязах общата идея на нашите народни песни за взиждане живи хора в основи на сгради. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 177.
ВЗИ`МАМ. Вж. вземам.
ВЗИ`МАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взимам и от взимам се; вземане. След това започна, .., да разкройва платното на стрина Бойка, като при всяко взимане на ножиците суеверно ги почукваше по ръба на масата. И. Волен, РК, 68. От всичките европейски държави само България и Турция не взеха участие в санитарния дрезденски конгрес, който отмени карантината в холерно време и постанови взимането други мерки за борба със страшната гостенка. Ив. Вазов, Съч. XII, 91. Хаджи Куман. — На кой ум се намерих да му дам толкози парици да потроши в Елада. Хаджи Андрея. — Ти ще си прибереш взимането до косъм. П. Тодоров, Събр. пр II, 339.
— Друга (простонар.) форма: зи`мане.
ВЗИ`РАМ, -аш, несв.; взра, взреш, мин. св. взрях, прич. мин. св. деят. взрял, -а, -о, мн. взре`ли, прич. мин. страд. взрян, -а, -о, мн. взре`ни, св., прех. В съчет. с очи, поглед и обикн. с др. същ. с предл. в. Гледам продължително, напрегнато и внимателно с устремен поглед към нещо или някого, за да открия, забележа или разпозная някого или нещо. Боян дълго взира очи, докато се увери, че е наистина тя. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. Гюргя изтръпна: в мрачината й се стори, че пред воловете вървеше нейният Сивчо със звънец на шията. Тя взря плахо очи: той е, не е той; той, не е той. Г. Райчев, В, 24. Трети път те сбогом за раздяла / си вземаха, а пък, все в него поглед взряла / и сложила ръка на рамото му, тя / го спираше. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 50-51. Пред тая кръв и рани страховити / тъй силно бях покъртен от печал, / че сълзи идеха ми на очите. / Но вожда ми каза: Защо си взрял / очи в тез сенки обезобразени? / И в другите долини си видял /клетници, кои будят съжалене. К. Величков, Ад (превод), 235.
ВЗИ`РАМ СЕ несв.; взра се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Гледам напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Чичо Горан .. гази наведен из реката и търси пиявици. Той върви бавно .. и се взира в нежно милвания от струите кадифен пясък по края. Елин Пелин, Съч. II, 72. Часът беше дванадесет, а лодката все още не пристигаше .. Колкото и да се вслушваха, колкото и да се взираха в мрака — всичко беше напразно. П. Вежинов, ДБ, 82. А хартията беше покрита с червени и черни букви .. — Гръцко писмо изглежда да е — рече Нистор, като се взираше в буквите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. — Доде ли си подпоручика? — каза тя и се взря във войника, като искаше преди всичко по лицето му да прочете какво има. Й. Йовков, ЧКГ, 288. // За очи — спирам се напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Опрял гръб [Желязко Савчов] върху бъчвата в мазето, очите му се взираха, ръцете трепереха, нагаждаха тайните белези върху двата рабоша. Г. Алексиев, РН, 28. Всяка вечер стотици очи се взираха напрегнато в ръцете му, следяха движенията му, напрягаха се, за да открият със злорадо доволство измамата. Р. Балабанов, ТБК, 31.
2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам с цел да опозная и преценя явления, хора и под. Бай Ганьо, взирай се по-дълбоко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85. Писателят постоянно се взира в живота, в човека и търси смисъла на съществуването. БР, 1930-1931, кн. 4-5, 133. Но невеста, който търси — / харно да се взира, / че веднъжка челяк либи / и веднъж избира. Ив. Вазов, Съч. IV, 6.
ВЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от взирам и от взирам се. След дълго взиране, намерих само капка кръв, вече доста размита в мокрия край реката сняг. Н. Попфилипов, РЛ, 109. Падна ми се да бъда един от разузнавачите. Пълзяхме по двойки .. Очите ме заболяха от взиране. Кога най-после ще открием патрул? Все си мислех, че сме сгрешили и че само нахалост хабим сили и търпим мъки. Д. Жотев, ПМИ, 119. Той също се приближи досам стъклото на своя прозорец, да я види по-ясно, да вижда всяка черта, всяка промяна по милото лице. Колко
