време продължи това взиране през стъклата, през още пустата улица? Д. Талев, ГЧ, 257-258.
ВЗИСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. с предл. към, в. Който има високи изисквания към някого по отношение на неговите качества или действия, или по отношение качествата на нещо. Трезвен в мислите си и взискателен към себе си, Василий признаваше неопитността си. А. Дончев, СВС, 672. Към яденето господин главният експерт на „Никотиана“ беше толкова взискателен, колкото към облеклото, автомобилите или приятелките си. Д. Димов, Т, 86. Петър и по-рано беше припрян и взискателен в работата си, но сега стана по-нервен, неспокоен и придирчив. И. Петров, НЛ, 148. — Искам само да ти кажа да бъдеш по-взискателен към стрелочниците. Трябва да ги стегнеш. М. Марчевски, П, 222. Строг към себе си в изпълнението на обществените си служби, той беше също така взискателен и към подчинените си. Бълг., 1902, бр. 454, 2.
2. При който са проявени високи, строги изисквания. Взискателен подбор.
— От рус. взыскательный.
ВЗИСКА`ТЕЛНО. Нареч. от взискателен (в 1 знач.); с високи изисквания. Лена, която се отнасяше взискателно, дори придирчиво към хората, също го приемаше сърдечно и приятелски. Ем. Манов, ДСР, 429.
ВЗИСКА`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от взискателен. Един от характерните белези на човека със силна воля е голяма взискателност към себе си. Псих. X кл, 156.
ВЗЛОМ, взло`мът, взло`ма, мн. (рядко) взло`мове, след числ. взло`ма, м. Книж. Разбиване на врата и под., за да се проникне в помещение (обикн. за кражба). В углавното отделение на окръжния съд в град С… се бяха разгледали вече три дела. Дойде ред на четвъртото, .., кражба с взлом. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Миналия ден бе открито, че в кабинета по физика липсва пръскачката за лозе — един от уредите за упражнения. Нямаше никакви признаци за взлом, вратата бе отключена с шперц. Т. Харманджиев, КВ, 274. В Денвер — нов вариант на полицейски скандал. Този път хора в униформа, опирайки се на подкрепата на закона, са извършвали кражби с взлом, ограбвали са магазини и банкови каси. РД, 1961, бр. 318, 3.
— Рус. взлом.
ВЗЛО`МАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до взломаджия. В автомобила на съучастниците на крадеца полицаите открили взломаджийски инструменти.
ВЗЛО`МАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който извършва кражби, престъпления с взлом. Взломаджии разрязали с оксижен метална каса е офис на фирма. Д, 1993, бр. 295, 2.
ВЗЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. За кражба, престъпление — който е извършен с взлом. Това бяха крадци с изискан вкус и посягаха само на злато. Бяха извършили над сто взломни кражби, но ние им попречихме да извършат повече. Черемухин, Ст, 1957, бр. 1179, 1.
ВЗОР, взо`рът, взо`ра, мн. взо`ри, след числ. взо`ра, м. Поет. 1. Поглед. Острият му взор пробягна по раззеленелите поля с кипнали от цвят самотни клонести дървета, проследи набраздените коларски пътища и достигна по тях синевината на небето. Ст. Дичев, ЗС I, 463. Впрочем положението на Русия, твърде мътно в тоя момент, твърде безпокоително, отвличаше взора на Александър III от малкото княжество. С. Радев, ССБ I, 317. Преваля пладня. Задух страшен. / И всеки дигне взор уплашен, / с ръкав избрише си челото / и дълго гледа към небото. П. К. Яворов, А, 46. Ти помниш ли поне един моряк / не хвърлил жаден взор далече, / там дето в гаснещата вечер / дъхът на тропика се чувства? Н. Вапцаров, Избр. ст, 32.
2. Прен. Само мн. Очи. И му продума [на Ахил] тогава Атина със сините взори. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. — Отгде ме познаваш, отче? — отправи той отново трескави взори към мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 63. О девствена бледност, коси позлатени! / И тия води, де луната лъчи — / с два взора горящи, искри отразени. Т. Траянов, ББ, 19.
— Рус. взор.
ВЗО`РЕ нареч. Диал. 1. В сутрешните часове; сутрин, за`ран.
2. Рано сутрин.
3. В зори, призори.
4. Утре; зара`н. Взоре по пладне. Н. Геров, РБЯ I, 122.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЗРИВ, взри`вът, взри`ва, мн. взри`вове, след числ. взри`ва, м. 1. Избухване на леснозапалителни вещества, обикн. предизвикано с цел да се разруши нещо; експлозия. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението й огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод копитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. II, 219. Взривовете зачестиха, сляха се с оръдейните залпове, небето побеля от дим. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. В този момент на две-три крачки от Морозов и Камен избухна ръчна граната. Взривът оглуши въздуха, вдигна нагоре пръст и камъни, които се изсипаха върху главите им. К. Ламбрев, СП, 253. Сякаш това беше някакво надпяване — бомбените взривове се състезаваха
