тирания / да я отървем. Ив. Вазов, Съч. I, 25.
2. В съчет. със същ., означаващо нещо опас-но или неприятно — не ме постига, не изтърпявам, не ми се случва това (означеното от съществителното), което ме е заплашвало. — А, добър ден, добър ден, господине! Знаете ли? Вчера едва отървах глобата! Много си позволихме ние вчера... Д. Кал-фов, Избр. разк., 49. Ученика. Бате Васи-ле, поздравявай — отървах поправителния по алгебра. Др. Асенов, И, 48. Детето пак изхитрува и отърва боя. А Отръвахме наказанието.
3. Остар. и диал. Изпускам, изтървавам.
— Бабо Иванке, отърва ли го?... — Отървах го, да опустей и рейсът... Баба Иванка не е единствената в Градище, която изпуска най-ранния автобус. Б. Геронтиев, Б, 51.
— Вътре е райската свещ!.. Да не отървеш свещта, защото шейсет хилядарки сме начели за нея. А. Каралийчев, НЗ, 185. Колко пъти младост ще младуваш и ще живееш този живот. Веднъж е то. Веднъж са дене, веднъж е радост. Отървеш ли ги — тичай ги стигай подире. П. Тодоров, Събр. пр II,
414. — Ако го отървеш да избяга, тебе ще покачим на бесилката. 3. Стоянов, ЗБВ III, 210. Хектор паднал възнак на земята, но не отървал щита из ръцете си. Н. Михайловс-ки и др., ОИ (превод), 77. Най-подир дойде, най-начело седна, /.. /Дремка задрема, чаша отърва, / чаша отърва, на земя не допре. Нар. пес., СбНУВСт, 40.
4. Диал. Изскубвам, изтръгвам, изваждам (Н. Геров, РБЯ). Не можеш да го отървеш из ръцете му. Н. Геров, РБЯ III, 423. отървавам се, отърва се страд. Партизаните, като слизаха по селата, палеха общинските архиви., целта беше проста — да се отърве сиромашията от неплатени данъци. К. Видниски, НСП, 61.
ОТЪРВАВАМ СЕ несв/, отърва се св., неп-рех. 1. Избягвам някаква опасност или неприятност, която ме е застрашавала, преставам да страдам, да търпя някакво тегло; спасявам се, избавям се. Веднъж глухонемият отиде на парклиса, но овчарите насъскаха кучетата си и той едва се отърва. Г. Кара-славов, СИ, 47. Имаше фалшиви документи, с които неведнъж се беше отървавал. Ем. Станев, ВТВ, 7. След няколко дни пак дойдоха ловци.. Старият заек се понадигна от мястото си, огледа се и разбра, че тоя път няма да се отърве. И. Петров, ЛСГ, 97.
— Дано по-скоро ме прибере Господ, та да се отърва от туй тегло нечовешко... М. Марчевски, П, 61. Дрно"пукнеш, че да се отърва от тебе! И. Йовков, ПК, 195. // Обикн. за човек, който е починал, умрял и приживе много е страдал — спасявам се, намирам покой. „Нема късмет горкото! Та-мам щях да му изпроводя малко сланина да се облажи за Коледа и взе че се помина. Бог да го прости, отърва се.“ К. Калчев, ПИЖ,
94.
2. Освобождавам се от присъствието на някого, от наличието на нещо, обикн. нежелано, досадно, неприятно. — Ние сме неприятни гости, навсякъде гледат да се отърват от нас... Л. Стоянов, X, 59. „Никотиа-на“ бързаше да се отърве от тютюните си с неимоверно ниски печалби. Д. Димов, Т, 122. Не толкоз умората, колкото облекчението, че се отървават от стеснението пред началството, изведнъж ги разполагаше към почивка. Й. Йовков, ПК, 187. Не мога да се отърва даже в мислите си от тая шаблонна дума колектив. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Някога като дете сънувах такива хоризонти и такива слънца. Дори и сега .. не можех да се отърва от чувството, че сънувам. К, 1963, кн. 8, 2.
3. Обикн. с предл. сив съчет. със съществителни, означаващи нещо опасно или неприятно. Йзтърпявам означеното от съществителното, което се възприема като леко, дребно, несъществено в сравнение със значително по-неприятното или по-опасното, което е било възможно или очаквано. Бора-та извика, разби шишето в краката на нападателите и избяга, като се отърва с една тояга в гърба. К. Петканов, ДЧ, 408.
— Ще те осъдят на една или две години. А може и с един бой да се отървеш. Ст. Цанев, С, 52. Ако занесените отличници, пе-торкаджии и четворкаджии .. се отърваха накрая с някой друг поправителен през есента, страстта имаше фатални последици за тройкаджиите. К. Георгиев, ВБ,
28. — Дребна работа — каза професорът, като докосна лейкопласта. — Отървах се леко. П. Стъпов, ЧТ, 13.
О Отървавам / отърва въжето. Разг. Спасявам се от обесване. Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Г. Караславов, Т, 105. Отървавам / отърва кожата (главата) <си>. Разг. Успявам да се спася, да се избавя от смъртна опасност или от тежко, жестоко наказание. По-страхли-вите се обръщаха, за да се уверят, че не ги преследват, други ругаеха големците, че ги излъгали. — Отървахме кожата — викаше с облекчение един съборянин. Ем. Станев, ЙК I и II, 500. — На всичко ще лежа, на камъни, на тръни, само и само да отърва кожата — обещаваше Кокорчо. Д. Вълов, 3, 270. Главният на партизаните им прочел едно конско, което иМ паднало като мед на душата, защото веднага разбрали, че отървават кожите. Н. Антонов, ВОМ, 168.
— Какво не ви е по сгода, та сте оклюмали такива?.. Ние или ще отървем главите си, или няма да ги отървем — едно от двете ще бъде. А. Гуляшки, ЗВ, 196. Отървавам / отърва куршума (ножа). Разг. Спасявам се
