Page:RBE Tom11.djvu/1168
ОТЦЕПЯ1. Вж. отцепвам1 и отце-пям1.
ОТЦЕПЯ2. Вж. отцепвам2 и отцепя м2.
ОТЦЕПЯМ1, -яш, несв. (рядко); отцепя, -иш, мин. св. -их, св., прех и непрех. Отцепвам. отцепям се, отцепя се страд.
ОТЦЕПЯМ СЕ несв. (рядко); отцепя се се., непрех. Отцепвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЦЕПЯМ2, -яш, несв. (рядко); отцепя, -иш. мин. св. -их, св., прех. и непрех. Отцепвам^. отцепям се, отцепя се страд. ОТЦЕПЯМ СЕ несв. (рядко); отцепя се се., непрех. Отцепвам се.
ОТЦЕПЯНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от отцепям1 и от отцепям се; отцепване1.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЦЕПЯНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от отцепям2 и от отцепям се; отцепване*.
ОТЦЕРУГАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който се отрича от своя народ, от рода си, който не почита, презира своя народ, род. Неофит Бозвели нападаше тия отцеругатели, които търпяха хищни-чеството, разврата и гръцките владици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 52. Паисий изобличава ония българи, които се отричали от своята народност и се наричали гърци,.. Към такива „отцеругатели“ Паисий се обръща с думите: „О, неразумни и юроде!“ Ист. X и XI кл, 121. Ненавист към отцеругателите.
ОТЦЕРУГАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до отцеруга-тел, който е присъщ на отцеругател.
ОТЦЕРУГАТЕЛСТВО ср. Книж. Проява или поведение на отцеругател.
ОТЦЕУБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Книж. Убиец на своя баща. Погледнете тука! Погледнете!..: син баща си е убил.. — заклинам се да не видя светлината на деня:, догде кръвта на отцеубиеца се не пролее пред тоя камик. Н. Бончев, Р (превод), 100.
ОТЦЕУБИЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Убийство на своя баща. В своя „Царстве-ник“ Паисий, при братоубийството, приписва на Самуила и отцеубийство. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Наказваха една младежка вятърничавост, както са би наказало едно отровяние или едно отцеубийство. И. Ад-женов, ВК (превод), 110.
ОТЦЕУБИ`ЙЦА ж. Книж. Убийца на своя баща. — Слушайте... Аз съм голяма грешница, аз съм отцеубийца,.. Аз отрових баща си за любовта на моя любовник. Л. Каравелов, Съч. V, 121.
ОТЦЙЦАМ. Вж. отцицвам.
ОТЦЙЦВАМ, -аш, несв/, отцйцам, -аш, се., непрех. Диал. Отбозавам. Хората вече сами се заеха да пазят ред. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да от-цица преди доитбата. Ст. Даскалов, СЛ,
143.
ОТЧАЙВАМ, -аш, несв/, отчая, -аеш, мин. св. отчаях и (диал.) отчаям, -аяш, мин. св. -аях, св., прех. Ставам причина, правя някой да изпадне в отчаяние. — Мизерията и грижите го отчайваха., от дълго време. Ив. Вазов, Съч. XII, 38. Писмата.. иго отчайваха, войната нямаше край. И. Йовков, Разк. III, 18. Добрите й думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Вестта, че са ни избили до сетния човек, ще отчае българите от целия този край! Ст. Дичев, ЗС I, 498. Първите няколко изстрела съвсем ме отчаяха. Уж стрелях отблизо, уж насочвах пистолета,.., а вместо в мишената куршумът удряше на цял метър от нея. М. Гърбчева, ВИН, 169..отчайвам се, отчая се страд.
ОТЧАЙВАМ СЕ несв/, отчая се и (диал.) отчаям се св., непрех. Йзпадам в отчаяние. Невястата му, която ясно виждаше и уся-щаше голотата и немотията вкъщи, не се кахъреше и не се отчайваше от това. Т. Влайков, Съч. II, 101. Анастаси отведнъж разбра това и както става с всички хора, които отдалеч си представят някоя работа много лесна, почувствува, че се отчайва. Ем. Станев, ИК I и П, 329. — Бях се измъчил, отчаял се бях. Баща тии навсякъде се заканваше да ме уволни. Й. Йовков, М, 96. Откакто умря жена му, той се промени, отчая се и почна да пие. Елин Пелин, Съч. I, 20. Ако да не бяха поетите, ние трябваше да се отчаяме за нашето бъдеще. Ив. Вазов, Съч. XI, 55.
ОТЧАЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от отчайвам и от отчайвам се; отчаяние. Той разбра с горест, че само едно дълбоко отчайват и ужас пред борбата придаваше на малодушните тая смелост и решителност. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 130. Отчайва-не не трябва, туй еи глрвното. Сиреч, от лошо по-лошо има. Й. Йовков, ОЧ, 26. Защо сами, с море от скръб и жалби, / подхранваме отчайването в нас. Сл. Красин-ски, БН, 131.
ОТЧАЙВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от отчайвам като прил. 1. Който е толкова лош, неблагоприятен, че причинява, предизвиква, поражда отчаяние. Същата бедност, същата отчайваща голота царуваше и в другите стаи. Д. Димов, Т, 68-69. Резултатите от изборите се оказаха отчайващи. В околията земеделците спечелиха всички мандати. Ем. Станев, ИК Ш, 155.
