ОТЦЕПВАНЕ1 1167 ОТЦЕПНИШКИ
2. Непрех. За машинна част, устройство — преставам да осъществявам контакт, прекъсвам контакта между определени машинни части, елементи, обикн. зъбни колела, чрез които се привежда в движение, действие дадена машина, механизъм. Проти-воп. зацепвам. отцепвам се, отцепя се страд.
ОТЦЕПВАМ СЕ несв.\ отцепя се се., непрех. За машинна част, елемент — отделям се, отдалечавам се, преставам да осъществявам контакт с определена друга машинна част, елемент за прекратяване на движението, действието на даден механизъм, машина. При отдалечаването на вал-ците един от друг зъбните колела на втората предавка не трябва да се отцепват. Д. Христов, СПМ, 283. Тази връзка дава възможност на колелата да се приближават или отдалечават едно от друго, т.е. да се зацепват или отцепват. Маш. IX кл, 122.
ОТЦЕПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отцепвам1 и от отцепвам се. В часа, когато областта пак трябваше да протестува против отцепването си от княжеството, в нея се подписваха заявления в полза на княза. Ив. Вазов, Съч. XXV, 66. Отцепването на Видин било реална заплаха. В. Мутафчиева, КВ, 103. Процесът на отцепване на електрони от неутралните атоми или молекули се нарича йонизация. И. Пандев, ТИ (превод), 8.
ОТЦЕПВАНЕ2, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от отцепвам2 и от отцепвам се. Противоп. зацепване. Свързването и разединяването на двата вала, което тук се нарича зацепване и отцепване, се извършва главно когато водещият вал се намира в движение. Ст. Михайлов и др., ГМ, 34. В нормално състояние съединителят е включен, т.е. дисковете са притиснати един към друг. Когато се налага отцепване на съединителя, натиска се прътът .. на изключващия механизъм. Гр. Тимчев и др., УВА, 131-132.
ОТЦЕПЛЕНИЕ1, мн. -ия, ср. 1. Разединяване, отделяне от някаква общност; отцепване1. Страхът, който внушаваше унията, като смути дейците на църковния въпрос, накара ги да се откажат от своите дотогавашни колебания и да прогласят отцеплението на българската църква от патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 268. Големите царства се разкъсваха на малки, духът на отцеплението и самостоятелността влезе във владение. Хр. Белчев, Избр. съч., 87.
2. Откъсване, разделяне, отделяне на част от територия; отцепване1.
3. Ограничаване на достъпа до определен район, определено пространство; отцепване1. Над него [тира] войните строят бетонна стена за предпазване. По тоя начин по всяко време, без да се изпращат хора в отцепление, ще могат да стрелят. НА, 1963, бр. 4675, 1.
4. Поет. Охрана, която ограничава достъпа до даден район, сграда и др. Първи тръгна Алексей... Той размаха дясната си ръка — с лявата придържаше приклада на пушката си, — зави край войника от отцеплението със знаменце на ножа на пушката си и се насочи към естрадата. Кл. Цачев, В, 312.
ОТЦЕПНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което напуска, отделя се от определена общност поради несъгласие с нейните идеи, позиции, разбирания. Сега трябва да се покаже на еретиците и отцепниците какво представлява властта и силата на великата черква! Т. Жечев, БВ, 73. Родените из беломорските и македонски краища войници се отделиха и тръгнаха подир стотника си. Ромейците останаха в долния край на пътя и загледаха с омраза отцепниците. О. Василев, 33, 61. // Лице с ръководна позиция, което се противопоставя на централна власт, организация и се отделя от тях. — Разгромът на няколко султанови похода в Румелия, подстрекателствата на отцепници паши и аяни — всичко това помогна на народа ни да се снабди с оръжие. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 350.
2. Държава или организация, която напуска обединение, поради несъгласие с принципите, действията, позициите му. Отцепниците бяха три от крайно левите групировки в конфедерацията. А Държавите отцепници от съглашението, след примирието загубиха много от икономическите си позиции.
ОТЦЕПНИЦА ж. Жена отцепник.
ОТЦЕПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до отцепник и до отцепни-чество. Пазвантоглу се стремял., да до-укрепи и зареди с боеприпаси Видин с оглед на своите по-нататъшни отцепнически планове. В. Мутафчиева, КВ, 182. Висшето духовенство., поощрявало отцепническите стремежи на болярите. Ист. VII кл, 27.
ОТЦЕПНИЧЕСТВО ср. Действие, проява на отцепник. Даже феодалът Иванко — цареубиецът — има своята светла проява с отцепването на Родопската област от Византия, защото., това отцепничество е съвпадало с интересите на родопското население. Н. Хайтов, П, 216. Политически интереси диктували на Австрия да насърчава или поне да не осуетява отцепничест-вата, които разклащали османската власт върху граничещите с Австрия краища. В. Мутафчиева, КВ, 233.
ОТЦЕПНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Отцепнически. Редовният юлски конгрес даде на разстроената легална организация два върховни комитета: един — преизбрания стар,.., и друг — отцепнишкия нов, солидарен с вътрешните дейци. П. К. Яворов, Съч. II, 230-251.