Page:RBE Tom11.djvu/1127
ОТСКАЧАНЕ 1127 ОТСКОРО
остава време до черква да отскоча. М. Гру-бешлиева, ПП, 241. Изчезването на Вощака не направи впечатление на полицаите. Всички останаха с убеждението, че той е отскочил за ден-два до града. Д. Ангелов, ЖС, 675.
5. За слънце, луна и под. — издигам се в небосвода. Ако не си копал лозе, гледай мене; .. Захванахме да копаем.. Слънцето беше отскочило колкото две копрали, като изкарахме по десетина-двадесет реда. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Като се раздени добре и слънцето отскочи над горските вършини, в къщата влезе отец Емилиян. Д. Талев, С II, 113. Бронзовият диск на луната бе отскочил една копраля над хоризонта и къпеше в масленожълта светлина притихналото село. Д. Линков, ЗБ, 77. А звездите бяха отскочили далече, в дъното на небесната шир и им се усмихваха. К. Петканов, ОБ, 181. Натовари гюмовете Денчо, закара ги и докато се върне, слънцето отскочи високо. Ст. Марков, ДБ, 129.
6. Рязко, бързо увеличавам размерите си или стойността си; пораствам, повишавам се, уголемявам се, покачвам се, засилвам се. Тодор и Аничка си правеха сами нов обор,.. — Ха да ви е честито! — каза дядо Георги, като видя, че за ден-два ргррдата бая беше отскочила над земята. И. Йовков, ЖС, 78. Преспанци — тук вече гласът му отскочи високо нагоре, — преспанци, господин Делчев, са безподобни скъперници. Д. Талев, И, 48. Къде е изворчето на смеха? .. Поводът може да е съвсем нищожен. А понякога и без повод отскача кресчендото на смеха. После се питаш, за какво толкова си се смял. Бл. Димитрова, Лав., 231-232. Физическото развитие на децата и подрастващите отскочи напред. Л. Петров и др., БНК, 8. Работата на младия, на Стоил, кой знае как, отскочи много нагоре. Той чакаше повишение. Д. Калфов, Избр. разк.,
253.
7. Диал. Прескачам някого в обратна посока, след като съм го прескочил веднъж (Н. Геров, РБЯ). Прескочиш ли някого, трябва да го отскочиш, за да порасте. Н. Геров, РБЯ III, 425.
ОТСКАЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отскачам. — Какво ще кажете, например, за едно отскачане до България? — Защо не! — .. — Боя се само, че не познавам достатъчно обстановката. Б. Райнов, НН, 356. Прашинката отскача например нагоре. Лесно може да се преброят отскачания-та на прашинката, а оттам и броят на фотоелектроните за единица време. Л. Митрани и др., ЗМ, 41.
ОТСКОК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Спорт. Активно, рязко движение, при което спортист се оттласква от опора и се издига във въздуха, скача. Китайците се оказаха рядко технични състезатели с чудесен далечен удар с отскок — силно оръжие срещу противник, който го надминава с ръста си. П. Вежинов, ДМ, 66. Треньорът изпълнява имитационни движения, ..; придвижването се съчетава с енергичен отскок като за „похлупване“ или за овладяване на отскочила от таблото топка. Б. Такев и др., Б, 9.
ОТСКОКВАМ, -аш, несв.; отскокна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и ескадронът бе-жешком се отдалечи до една рътлина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Със светкавичен, внезапен удар той съсече първия, който му се изпречи, отскокна встрани, избиколи един висок, обрасъл в мъх, камък и се появи в гърба на други двама низами. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Стоянов този път спрял за по-дълго време в Браила, .. Междувременно обаче отскокнал до Прага. М. Арнаудов, БКД, 69. Наловили ся са за пояс, .., тропат сгласено то подскокнат напред, то отскокнат назад. Е. Мутева, РБП (превод), 78.
ОТСКОКВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отскоквам.
ОТСКОКЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Спорт. Който има добър отскок, проявява добри физически качества на краката (напр. сила и бързина); пъргав. Включихме в отбора няколко високи и отскокливи волейболисти. А Участващите на световното първенство по фигурно пързаляне китайци са много отскокливи. Отскоклив състезател.
2. Който се извършва с отскок или отскоци. Звъня на вратата с некролога. Естествено никой не ми отваря. Тогава правя къса от-скоклива прибежка до съседната врата и залепвам влажен от жегата показалец о копчето на звънеца. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 64.
ОТСКОКЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отскоклив; качество на отскоклив. Скачането на дължина, височина и овчарският скок подобряват бързината, ловкостта и отскокливостта. П. Николов, НС, 133. <
ОТСКОКНА. Вж. отскоквам и от-скокнувам.
ОТСКОКНУВАМ, -аш, несв.; отскокна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Отскачам; отскоквам. Кърджали, като по неволя, седи на коня, нъ пак като да е закован на седлото, нито един пръст отскок-нува от него. Ст. Ботьов, К (превод), 20-21.
ОТСКОКНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отскокнувам; отскачане, отсокване.
ОТСКОРО нареч. От преди малко време, от неотдавна. Противоп. отдавна. Няколко дъбчета, пръкнали се отскоро, съвсем млади още, ветрееха перчемите "си и стояха нехайно върху голата трева. Й. Радичков, В, 176. Семейството на знатния
