ОТСКОРОШЕН 1128 ОТСКУБВАМ
моряк живее тук отскоро, от няколко месеца. С. Северняк, ОНК, 57. Езикът, на който е преведена драмата преди 28 години от една страна, пак и нейната важност за нас — българите — от друга, подканиха ма да предприема новото туй издание толко-зи повече, като отскоро време и у нас хората зеха да търсят удоволствие в театралните представления. Т. Шишков, В, III. Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин, / че бе му булка честита: / три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 152. — Отдавна ли си, момне ле, / калугерица? /— „Не сам отдавна, бай-не ле, / нито отскоро — / три годин става, байне ле / четврта иде“. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,211Ч
ОТСКОРОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е отскоро, съществува от малко време; неотдавнашен. Противоп. отдавнашен. Двамата отскорошни приятели се настаниха върху приготвеното набързо легло и поведоха разговор. Ст. Марков, ДБ, 342. Много често Хасан Кочоолу се замисляше върху живота на своя отскорошен съсед Садък, който се настани в запустялата изселническа къща отвън пътя. НМ, 1958, бр. 90, 3.
ОТСКОЧА. Вж. отскачам.
ОТСКУБВАМ, -аш, несв.; отскубна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отскубнат, св., прех. 1. Като скубя, изваждам изцяло, откъсвам или изкоренявам от земята растение; изскубвам, изтръгвам. Дойчин престана да говори, отскубна няколко коренчета трева и започна бащински да ги гали между дланите си. К. Петканов, ЗлЗ, 262. Със страшна сила вятърът .. отскубвал дървета, повалял телеграфни стълбове. П. Марков, А (превод), 70. Кръвта й все струеше от хълбока. Отскубнах набързо мъх от канарата, поизбърсах раната, поиз-чистих я от пръстта. Д. Калфов, С, 7. Една саксийка имах с бяло мушкато от кичес-тото, отскубнаха го от корен. Чудомир, Избр. пр, 205. Опитаме ли се да отскубнем от земята някое, макар и малко растение, виждаме, че то е прикрепено здраво за почвата. Бтн VI кл, 27. // Издърпвам, изваждам със скубане косъм, перо и под. с корена му. След като Ян Бибиян отскубна трите косъма от брадата на магьосника, последният остана неподвижен на мястото си. Елин Пелин, ЯБ, 140. Видя един бял косъм в едната си вежда, поиска да го отдкубне, но каруцата друсаше и му пречеше. И. Йовков, ПГ, 224. Ако позволиш на мене да ти кацна на рамото, ще отскубна най-хубавото перо от опашката си и ще ти го бодна на шапката. А. Каралийчев, В, 91. • Обр. Това, дето ме човъркаше, той ми го отскубна от сърцето и на дланта си го сложи. Ст. Загорчинов, ДП, 104.
2. С дърпане, скубане отделям нещо или част от нещо; откъсвам, изскубвам. Черкез-кото село за една нощ опустяло. Тогава вранячани се спуснали — с коли, с торби .. пренесли всичко, що било събирано по околията: .. пироните дори отскубнали, гдето ги намерили. О. Василев, ЖБ, 12-13. — Ща го откасна тоя език, .. И баба Иванка направи такова хищно движение с малката си месеста ръка, че Доша започна полека да се дърпа назад, сякаш се страхуваше, че пръстите на старицата наистина мога да й отскубнат дългия език. М. Гръбчева, ВИН, Зз5. Той я погледна, срещна шарените й очи и, вместо да вземе цветето, отскубна още няколко стиски сено за телето. К. Петканов, ЗлЗ, 44.
3. Измъквам, издърпвам, освобождавам нещо със сила обикн. от ръцете на някого или от другаде; изтръгвам, изскубвам. Водата забълбука жадно в гърлото му, капитанът се хвърли и отскубна бутилката от ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 109. Тя се мъчеше да отскубне ръката си от неговата. Той остави кошницата на земята, хвана и другата й ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 180. Изведнъж всред настъпилата тъмнина избликнаха пламъци. Гореше газта на строшената лампа. — Пожар! — изпищя Павлин и отскубна раненото си рамо от ръцете на Стамата. Ст. Дичев, ЗСII, 623-624.
4. Прен. Успявам с насилие, хитрост или под. да накарам някого да каже нещо, обикн. сведение, признание или да се съгласи да даде нещо; изтръгвам, изкопчвам, измъквам. И така се мъчили, и инак се мъчили, не моглиида отскубнат друга дума от устата му. Й. Демирев и др., ОС, 66. Защо приказва с него главатарят им? Сигурно не е за черните им очи! Сигурно ще иска да отскубне нещо от него, нещо да го подпи-та. П. Вежинов, ДБ, 127. Това е повтарял, а после е млъкнал и нито дума не са отскубнали от него. Ст. Даскалов, ЗС, 108. — Но не разбираш ли, че по тоя начин ти нищо няма да спасиш? .. Е, добре, той ще отскубне от нас всичко, което имаме. П. Вежинов, ЗНН, 74-75. отскубвам се, отскубна се страд. Всеки бързаше да се намери на седлото, изправените пики една след друга се отскубваха от земята и в няколко секунди само, като се разсипа в голрма дъга, ескад-ронът летеше из полето. Й. Йовков, Разк. I, 132.
ОТСКУБВАМ СЕ несв/, отскубна се св., непрех. 1. За растение, косъм и др. — излизам, измъквам се със сила навън от нещо, където съм закрепен, вкоренен здраво; измъквам се, изтръгвам се, изскубвам се. Старият сом кихна силно и се дръпна назад. Но наместо да се отскубнат, двете острила на въдицата се забодоха здраво на устната му. Д. Калфов, КР, 9. Ето той се докопва за някакъв корен и, когато да се поеме и да стъпи на по-твърда и по-здрава
