ОТСКУБВАНЕ 1129 ОТСЛАБВАМ1
почва, коренът се отскубна и той се хър-зулна назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410.
2. Издърпвам се, измъквам се със сила от някого или нещо, което ме задържа и се освобождавам; изскубвам се, изтръгвам се. Ала когато шестте чифта ръце изведнъж се впиха в него, той потрепера сякаш от погнуса, дръпна се и се отскубна. А. Дончев, ВР, 189. — Пусни ме! — извика обезумялата от уплаха жена, отскубна се от прегръдката му и изхвърча навън. Ст. Марков, ДБ, 113. Орешки се хвърли напред, сграбчи ръката му, но веднага усети как мощното мускулесто тяло се отскубва, как желязната ръка се освобождава. П. Ве-жинов, НС, 219. Момичето изпищя още по-силно и като се дръпна с неочаквана сила, можа да се отскубне от похитителите си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 53. Той се опита да ме прегърне, но аз се отскубнах и избягах. Ст. Христозова, ДТСВ, 88.
3. Прен. С усилие, хитрост и под. успявам да се освободя от някого или нещо, успявам да избягам отнякъде; отървавам се, изскубвам се. На едно от малките пристанища по Дунава той бе успял да се отскубне от плен-ническия ешелон. П. Вежинов, НС, 178. Врагът трябва да бъде задържан, докато ядрото на отреда се отскубне от обкръжението. 3. Сребров, Избр. разк., 99. За тази дейност е арестуван и изпратен на заточение. Но по пътя успява с хитрост да се отскубне от конвоиращите го заптиета и пешком се добира до дунавския бряг, а оттам — в Русия. Отеч., 1978, кн. 4-5, 17. Тревогата, че остатъците от разбитата чета биха могли някак да се отскубнат, да се спасят — тая тревога беше напразна. Ст. Дичев, ЗС II, 57. Ако иска да провери дали не е следен, той би излязъл много по-рано, за да има достатъчно време да направи проверката си и да се отскубне от преследвача. Б. Райнов, ГН, 116. След малко боят притихна. Няколко низами се отскубнаха живи и хукнаха презглава към голямото турско село в полето. Ив. Гайдаров, ДЧ, 70. // С усилие, с хитрост успявам да изляза от някъде (обикн. от къщи), където ме задържат; измъквам се. Нашите са на операта, без мене. Аз се отскубнах от дома и дойдох да те подиря на училището. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 71. — Тю, проклетник с проклетника му — сърдеше се жената, — малък му е дворът, та все навън гледа да се отскубне. Г. Караславов, ОХ II, 26. Ходеше из стаичката като човек, комуто всяка минута е безкрайно дълга, изгаряше от нетърпение по-скоро да се отскубне от къщи. Ем. Станев, ИК III, 116. Аз дебнех всеки момент да се отскубна от ротната канцелария, .., за да се притичам към Венчето. Д. Калфов, ПЮН, 73-74.
ОТСКУБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отскубвам и от отскубвам се. Квартирата позволяваше да се използват няколко варианта за отбрана или отскубване, да се маневрира — прекрасна конспиративна квартира. П. Илиев, ЛВ, 170.
ОТСКУБНА. Вж. отскубвам и от-ску бнувам.
ОТСКУБНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отскубна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отскубнат, св., прех. Отскубвам. Около средата през лятото, майките [на мравките] си отскубнуват крилата с краката си или им ги прегризват работниците и почнуват да снасят яйца. Ив. Бого-ров, СИНЕ, 46. отскубнувам се, отскубна се страд.
ОТСКУБНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отскубна се св., непрех. Отскубвам се.
ОТСКУБНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отскубнувам и от отскубнувам се; отскубване.
ОТСКУБЯ. Вж. отскубям.
ОТСКУБЯМ, -яш, несв/, отскубя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Отскубвам. — Ще си отскубя едно златно перо от крилото й [на птичката] и ще я пусна да лети пак свободно. А. Каралийчев, МИ, 23. отскубям се, отскубя се страд.
ОТСКУБЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отскубям и от отскубям се; отскубване.
ОТСЛАБВАМ1, -аш, несв.', отслабна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам телесно слаб или загубвам част от телесното си тегло. — През войната всичко се яде, моя мила, .. Не се страхувай, няма да напълнееш... По-скоро можеш да отслабнеш. П. Вежинов, ДВ, 191. Стоцл отслабна, очите му дълбоко хлътнаха. И. Йовков, Разк. I, 50. Излезе оттам [от болницата] толкова отслабнала, че дрехите стояха на ременете й като на закачалка. М. Грубешлиева, ПП,
139. — Не ти ли е жал поне за Тина, която е посърнала — .. — Голяма работа! — .. — Отслабнала е с десетина килограма. Д. Кисьов, Щ, 382-383. Председателят се оправдаваше: „Така отслабва добитъкът, като остане зиме само на суха храна“. Ил. Волен, МДС, 182. Воловете как са? Да ги храните добре, да не отслабнат много. К. Калчев, ПИЖ, 183.
2. Ставам физически по-слаб или загубвам част от физическата си сила, устойчивостта, издържливостта си; ослабвам — Ти си здрав корен, Никола! Здраво се дръж за земята и не се пущай. Моите ръце отслабнаха вече и скоро пръстта ще избяга през пръстите ми и не ще мога да я задържа. К. Петканов, П, 153. — Не съм вече за никаква работа. Отслабнах, много отслабнах. Краката ми не държат. Главата и тя не държи. А. Каменова, ХГ, 239. Изтощи се тя [Султана], отслабна, та нозете й се люлееха. Д. Та лев, ПК, 827. Нея нищо я не болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седми
