ОТСИЧАНЕ 1126 ОТСКАЧАМ
ми и умът не отсича да мога да оправям такава работа. Н. Бончев, ТБ (превод), 28. И нам отсича умът, че изправний човек, който е живял под властта на самобода, не е можел да достигне отведнъж до онова изтъкмяване, което е постигнал по-сетне. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 23. Като разгледа човек сичките долунаписани бележки, па е прочел и други преводи п. Манчеви и срещне с тях пръвий дял — граматический, отсича му умът, че той е изработен от някой новодошъл из Русия българин,..; начина ся, почнува, започнува. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 13. Отсичам / отсека кратко (накъсо). Разг. Казвам, изказвам накратко и най-същественото. — Който гази земята ми и вреди на простите люде, ще отиде при ония в Полистилон — кратко отсече войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 420. Отсичам / отсека пазарлъка. Разг. Стигам до споразумение с някого при купуването или продаването на нещо. Най-сетне той въздъхна, усмихна се и сякаш отсичаше пазарлък за някое добиче, та махна с ръка. Кр. Григоров, Н, 14. Отсичат ми се / отсекат ми се краката (мартинките). Разг. Изпитвам отмаляване от някакво изживяване, силно вълнение или умора. От моста нагоре започенва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра, колкото можах по-скоро, но усещах, че краката ми бяха се отсекли и не ми спореше никак. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. Да вървя, ама къде, като ми се отсекоха краката? Като се разплиска тоя кашав мозък в главата ми, като замъглиха сълзи очите, накъде? Н. Хайтов, ШГ, 271.
ОТСИЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсичам и от отсичам се. Отсичането на такова дърво, и то от горския, нямаше да мине току-тъй, незабелязано. Н. Хайтов, ШГ, 269. Като гледах как хората се мъчеха с каменните брадви и губеха цели часове за отсичането на една греда, аз си спомних за брадвите, трионите, теслите и гвоздеите на Смит. М. Марчевски, ОТ, 340.
ОТСКАЧАМ, -аш, несв.; отскоча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Със скок или с бързо, активно движение се издигам или се отдалечавам от някъде или от нещо. Единакът отскочи с лекота, а след това се спусна към незащитения хълбок на овена. Н. Хайтов, ПГ, 58. Геня извика: — Не може да бъде! — е същия миг, когато еленът отскочи от земцта и премина над главите на конниците. И. Радичков, НД, 257. Лисицата Хитрана успя да отскочи навреме встрани от каменната градушка и остана жива и здрава. О. Василев, ДГ, 113. Сви се като топка, стрелна се напред, отскочи леко, прелетя над окопа и почти безшумно стъпи на насрещната страна. Ст. Дичев, ЗСI, 221. Нагоре срещу течението, над яза, отскачат от синеещата се вода мренки. 3. Сребров, Избр. разк., 199. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227.
2. Много бързо, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние под въздействието на някаква сила, удар, сблъсък и под.; отхвръквам. Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите, чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, .., високо отскачаха трески. Д. Талев, ЖС, 38. — Ударих на камък! — Как така на камък? — попита Ор-це. — Бъди по-ясен.. — Кирката не хваща, отскача. Д. Спространов, С, 39. Ромейски-те копия отскачаха със звън от щитовете на Ондуракс и Севар. А. Гуляшки, ЗВ, 656. Когато някой селянин гаси със сопа пожар в стърнище, отскачат искри и пламъците обхващат все повече пространства. Д. Въ-лев, 3, 172. Задачата на новака беше проста. Той трябваше да стои на определено място под двата коша и да лови топките, отскочили от таблото. А. Мандаджиев, ОШ, 60. Размекнатият сняг се изсипа от клоните на една елха. Клоните отскочиха нагоре, освободени от тежестта. Ем. Станев, ЯГ, 58.
3. Прен. За мисъл, поглед и под. — рязко или често сменям насочеността си, обекта на внимание; отклонявам се, отплесвам се. Проветряването няма да стане с такива механически уредби. Мисълта му отскочи и кривна в друга посока. Ст. Поптонев, НСС, 40. Мисълта му отскочи към новата любовница — Дора. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Мисълта на Игнатий трескаво отскочи към Мехмед Билюк и към стотиците разбойници, що тровеха живота на раята. Ст. Дичев, ЗС I, 92. Но в тоя миг той [Борис Глаушев] съгледа под кърпата на масата дръжката на револвер. Погледът му отскочи. Д. Талев, И, 185. Тъй и погледът на момчето се докосваше и отскачаше от очите на каракачанката. И. Радичков, ГП, 59. Тесните му, черни като въглен очи отскачаха от човек на човек и любопитно наблюдаваха пленниците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56.
4. Разг. Набързо отивам с определена цел някъде, където оставам кратко време; отбивам се, наминавам. Той често отскачаше до селсъвета за някакви справки, после се връщаше в клуба и продължаваше да работи върху своя план. Ст. Марков, ДБ, 329. Наговори дружината да отскочат утре заран до града, надвечер пак да се върнат в Червен и на другата заран вече да поемат към Плевен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408. На другия ден по обед Нада помоли едното момиче да отскочи до фурната и да вземе хляб, а другото да иде до бакалина. М. Гръбчева, ВИЙ, 162. И никой не можеше да намери един час свободно време да отскочи някъде, да се види с близки и другари, да си поприказват. Г. Караславов, Тат., 39. — Не ми
