ОТСИЧАМ 1125 ОТСИЧАМ
4. Определям, решавам, уговарям с някого нещо или постановявам, нареждам нещо да се изпълни. Лазар отвори дума и в общината за своя дълг: — .. Стана дума дори да му отсекат лихва. Той веднага се улови за тая дума,.. — Е, харно.. Кажете колко лихва ще ми вземе общината. Д. Талев, ПК, 802. Един ден слънцето и сърдитий долняк се препрели, кой от тях е по-силен. Много време се препирали и, най-сетне, отсекли, да си премерят силата над един пътник. Христом. ВВ I, 60. Как ще го изпере и из-кърпи, как ще му почисти дрехите и как през нощта ще го помоли да се махнат от-тука, че и са опротивели тия къщи,.. Тъй ще го помоли, пък каквото той отсече. П. Спасов, ГЛЗЗ, 42. Разчу се из града, че учителите ходили при учителката в женското училище — тя била по-учена от тях, дори и от класния учител. Председателят на общината поп Костадин се похвали на попадията си: — Затуй й отсекохме такава плата... кажи-речи като на класния учител. Д. Талев, ПК, 247. Уж бехме есенеска / отсекли да годим Деяна, а и днеска / така си все стои, замръзна, ден за ден. П. П. Славейков, КП ч. Ш, П. А Буро са моли: "А бе, Балю кардаш, / ами дека д ида, да са помину вам: / ако тук не дойда, тебе да подерам, / айлък ми отсичат и ща ма изпъдат. Нар. пес., СбНУ XXIX, 69.
5. Прен. Изказвам, произнасям в отговор или като заключение ясно и категорично решение, мнение или под., обикн. с желание или намерение да приключа разговора; отрязвам, заключавам. Когато дойде ред до кръщене, в семейството се подигна спора за името .. Ала Нона отсече: — Детето е мое, ще го кръстите както аз искам — Яна ще бъде! Г. Райчев, ЗК, 113. „Кой е най-лю-бимият ви български писател?“ „Вазов!“ — отсякох аз, без да съобразявам, че наблизо стои друг прочут поет. М. Кремен, РЯ, 47.
— Бабо, защо твоята чорба е по-вкусна?
— Защото е селска — отсича баба. Н. Ка-ралиева, ЯЧ, 25. През лятото той [Пиитов] купи малко дървен материал,.., повика зидари и посочи изоставената плевня: — Може ли да се преправи на къща? Майсторите я гледаха,.., провериха основите, пресметнаха и накрай отсякоха: „Може!“ Г. Ка-раславов, ОХ II, 12. Стамболов мислеше преди всичко за България, после за княза. Той отсече: „Ако князът не пожелае да се върне или тури условия невъзможни, тогава ще търсим друг княз.“ С. Радев, ССБ II,
138.
6. Правя от метал монети, медали и под. Монетният двор отсече нова емисия юбилейни монети.
7. Диал. Правя, оформям тухли, кирпичи и под. от глина с помощта на калъп. Още сутра иди на поляната, изкопайте с жена си отделно трапче и почвайте. Колкото повече тухли отсечете, толкова по-много т^додни ще ви пишем. Ст. Марков, ДБ,
8. Диал. За някакъв предмет, стока — имам определена стойност; струвам. С една дума, чеизът се дава богат, та и най-сиромашки-ят не отсича по-малко от 30 лири турски. СбНУ VIII, 56. Толкова отсече стоката. Н. Геров, РБЯ III, 425. отсичам се, отсека се страд. — Писанието казва, че която кратуна не дава плод, отсича се и се хвърля на кучетата. Ив. Вазов, Съч. VI, 166. С един замах не се отсича дърво. Послов., П. Р. Славейков, БПII, 138.
ОТСИЧАМ СЕ несв. ; отсека се св., непрех.
1. Поет. Откроявам се, очертавам се рязко; изпъквам. Сиянието на пожара в тая минута огряваше самата пъстра тълпа, а гъстият кордон на конвойните войници оставаше по-назад и върху светлия фон се от-срчаха черни и фантастични силуети. И. Йовков, Разк. I, 128. По сиви камъни, по тревясали плочи на стените се отсичат черни сенки като рязък синур. Н. Райнов, ВДБ, 181. Тя [нощта] не се вижда,.. — вижда се само как от горния край на замазаното стъкло се отсече изведнъж на тавана някаква сянка. Т. Генов, Избр. пр, 126. Низ из-буелите треви, изпъстрени с полски цветове, рязко се отсякоха тъмните сенки на стволести дървета. Ц. Церковски, Съч. Ш, 19. На север в светлото небе виждахме да се отсичат тъмните върхове на кориите. Й. Йовков, СЛ, 156.
2. Звуча, прозвучавам рязко, отчетливо. И изпод пръстите му тъй ясно се леят и отсичат звуковете, та сякаш, кавалът не свири, а пее и дума. Т. Влайков, Съч. I, 7. Думите се отсичат ясно и отчетливо от устата му и се разнасят с приятния чили-чен звук на гласа му. Елин Пелин, Съч. I, 7. Редиците пълзяха и се преливаха, като тъмна лава, буйно се мятаха и пръхтяха конете, припламваха кръстосаните блясъци на саблите и сред тежкия и многогласен шум мерно се отсичаще глухият тропот на хилядите копита. Й. Йовков, Разк. II, 218-219.
О Отсичам <го> / отсека <го> като с нож (брадва). Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. — И такъв ли остър отговор даде Ивайло? —Да, отговор груб, отсече като с нож. Ив. Вазов, Съч. XXI, 50. „В Ту-ла правят най-големите и най-силните топове в целия свят“. И ако някой възразеше на това, старецът отсичаше решително като с брадва: „Степан ми каза“. Г. Карас-лавов, Избр. съч. V, 152-153. Отсича ми / отсече ми умът. Разг. Успявам да схвана, да проумея, да съобразя нещо. Каквото човек не знае, с ума си може да прозре. Знам аз, че тук отдавна се копае, но да не пък ние да загубим напразно времето си. Погледайте и да видим вашият ум какво ще отсече. Д. Талев, С II, 46. Как да бъда войвода! Мене
