Page:RBE Tom11.djvu/1122

ОТСЕКА 1122 ОТСЕНЯВАМ

себе си. За него сражението се водеше само на малък отсек от стената, широк няколко крачки. А. Дончев, СВС, 646. Превалихме гористия рид и като повървяхме по отсека на старата българо-турска граница, на една поляна се откри триетажната хижа „Преспа“. Е, 1964, ор. 8,3.

3. Диал. Уговорка кога да стане сватба, го-деж; отбив (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Отсечено парче, част от нещо (Н. Геров, РБЯ).

5. Диал. Част от бряг, където брегът се е срутил и е станал стръмен, като отсечен (Н. Геров, РБЯ).

ОТСЕКА. Вж. отсеквам и отсичам.

ОТСЕКА СЕ. Вж. отсичам се.

OTCEKÀP м. Диал. Човек, който отсича, определя кога да стане годеж или сватба. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

OTCÈKBAM, -аш, несв. (остар. и диал.); отсека, отсечбш, мин. св. отсякох, отейче, прич. мин. св. деят. отсякъл, -кла, -кло, мн. OTcèioiH, прич. мин. страд. отейчен, се., прех. Отсичам. Светите мъченици, като са умирали за Христа, търпели са много различни страдания. Обично с нож са им от-секвали главите. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 253-254. отсеквам се, отсека се страд.

OTCÈKBAHE ср. Остар и диал. Отгл. същ. от отсеквам и от отсеквам се.

ОТСЕМ предл. Остар. и диал. Освен. Курсът на обучението [в училищата] се свършува за 8-10 год., но пак децата не излизат от них достатъчно приготвени ни за живота, нито за някое по-високо учебно заведение. От no-главните причини на това е, отсем нецелесъобразността на учебния материал, още и изолироваността на mue училища едно от друго. ПСп, 1876, кн. 11-12, 180. Вейте моми попленил, отсем едно. Н. Геров, РБЯ III, 427.

OTCÈHKA ж. Отсянка. На места полегатите слънчеви лъчи оцветяваха с оранжева отсенка белотата и придаваха на сградите приказно великолепие. Сл. Боянов, СК, 26. Знае се например, че някои работници в тъкачната индустрия, които са се специализирали в изработването на черни тъкани, различават до четиридесет от-сенки черен цвят там, дето повечето хора виждат всичко на всичко две-три отсенки. Псих. X кл, 42. По предварително установен метод думите се пишеха на листчета с изразите, в които се срещат, като грижливо се следеше да не се изпусне нито един случай с ново значение или нова отсенка в значението. ОФ, 1950, бр. 1809, 4. Но имаше и такива.., които не се срамуваха да предадат на гласа си подигравателна отсенка. Раковски ли? Той иде само когато има парад! Ст. Дичев, ЗС I, 122. — И слънцето пак пече ли, пече (Хр. Б.). Тук повторената глаголна форма не може да се разглежда като отделно изречение, тъй като не изразява отделно действие, а само го усилва и му придава отсенка на продължителност. Л. Андрейчин и др., БГ, 255. — Хубава героиня сте вие — каза той с отсенка на леко презрение в гласа. — Тогава аз сам ще се превържа. В. Геновска, ПЮФ, 50.

ОТСЕНОВА нареч. Диал. Отсега. „Стопанинът съм аз! А вий мен не сте питали; оставете земята мирна, и отсенова никой от вас да не смее да я закача!“ Хрис-том. КМ II, 186.

ОТСЕНЧА. Вж. отсенчвам.

ОТСЕНЧВАМ, -аш, несв/, отсенча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Отсенявам. Две-три малки идейки са нишките на нейното [на поезията през войната] творчество. Българинът е храбър: противникът е страхливец; допустима е и у последния известна доза кураж, само колкото е нужно, за да отсенчи нашата юнащина. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 16. Колкото той и да „отсенчва“ своите мисли, черното пак не става бяло. Г. Георгиев, Избр. пр, 304. отсенчвам се, отсенча се страд.

ОТСЕНЧВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отсенчвам и от отсенчвам се.

ОТСЕНЧИЦА ж. Умал. от отсенка и отсянка. Още като го видя, Манолица го прониза с остър, тревожен поглед, който опипваше всички промени на лицето му и се мъчеше да проникне и в мисълта му .. — А Костадинчо? — загледа го тя внимателно, за да не изтърве нито една отсенчица по лицето и очите му. Г. Караславов, Избр. съч V, 211. Примикюрът почтително се надвеси до облегалото на трона и изслуша с напрегнато внимание няколкото думи. После се изправи и рече твърдо, с малка отсенчица на недоверие: — Ханос ивигос мисли, че между България и Византия може да съществува траен, ненарушаван мир? Й. Вълчев, СКН, 428.

ОТСЕНЯ. Вж. отсенявам и отсе-ням.

ОТСЕНЯВАМ, -аш, несв/, отсеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Откривам нещо, което съм закривал, засенчвал, на което съм правил сянка; отсенчвам. Голям куршумен облак отсени слънцето. Елин Пелин, Съч. III, 143.

2. Прен. Правя нещо да изпъкне, да се открои, да се очертае по-ясно; разкривам, подчертавам. Дори хлътналите страни, които отсеняваха заострените скули, дори черната брада, замръзнала в смолист водопад, и косата, спусната в две строги, прави черти край лицето — дори те сякаш се подчиняваха на непреклонната и упорита воля.

А. Дончев, СВС, 150. Свободният стих наистина дава широки възможности на поета, позволява му да отсени ритмически всяка фраза, да намери най-вярното инто-