ОТСЕНЯВАНЕ 1123 ОТСЕЧЕНО
национно ударение. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Будевска разказва, не., в устрема на по-особено вдъхновение й се е сторвало, че играният момент би спечелил, ако го отсени по-другояче. Ст. Грудев, АБ, 140. Туй отличие на двете славенски ветви и техните подразделения повече и повече заличавало в течението на историческия живот на племената, който живот ги е турял в различни условия,.., и с туй еще по-силно отсенил първоначалните племенни видоизменения. Т. Шишков, ИБН, 29.
3. Прен. Представям, изобразявам нещо или някого с всичките му сложни или едва забележими подробности, с цялото му богатство от характеристики; нюансирам. Такава е широката емоционална панорама в творчеството на Владимир Голее,.., експресивни пейзажи, оптимистични тонове и меланхолични усещания. Те всички отсеняват палитрата му. Ив. Спасов, БС, 45. Изпълнението на Емилия Георгиева се наложи със своята изрядност и сериозност и с умението й да отсенява до тънки подробности звуковата и чувствена стихия, разлята в партитурата на изнесеното от нея. БНТ, 1941, бр. 217, 4. Много умело той[Чолаков] използува светлосянката, чрез която отсенява и внася извънредно тънки нюанси в общия сложен тон на произведението. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. отсенявам се, отсеня се страд.
ОТСЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отсенявам и от отсенявам се. Вярно е, че между всички герои на Друмевата драма, Иванко е даден най-живо, с най-много отсе-нявания на неговата трагичност. Г. Константинов, ПР, 42. При индивидуализацията на героите той [П. Спасов] си служи с редица дребни характерни подробности без да се губи в тях... Умерената употреба на тези подробности в значителна степен подпомага писателя в изграждането на образите, в отсеняването на характерни черти. С, 1951, кн. 7, 182.
ОТСЁНЯМ, -яш, несв. (остар.); отсеня, -йш, мин. се. -йх, св., прех. Отсенявам. Тя е към 26-годишна възраст, в къщна роба тъмен цвят, който още по-добре отсеня бледното й лице. Ив. Кирилов, Ж, 5. Талантът на Будевска беше сложен като съществото й. Той криеше всичко — и глас, годен да отсеня всички цветове, и хладния умозрителен подстъп на художника, който знае що значи чувство за мярка. Ст. Грудев, АБ, 31. отсеням се, отсеня се страд.
ОТСЁНЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отсеням и от отсеням се.
ОТСЕРВЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Прибирам, вземам от масата, това, което е сервирано, обикн. съдове, ястия. — Две мешани скари, две салати,.. — Върнете се в стаята си и телефонирайте оттам — ще изпратим човек да сервира и отсервира.
Н. Антонова, Н, 24. отсервирам се страд.
ОТСЕРВЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Нов. Отгл. същ. от отсервирам и от отсервирам се.
ОТСЕТНЕ нареч. След определен момент, за който се говори; след това, по-къс-но; отпосле. Тъкмо тогава някой ще да се е сетил, че още преди Христос равните помежду си имали друга притча — отсетне забранена: за доброто и зло начало в света. В. Мутафчиева, ИКМ, 80. Манолаки имаше еднаи вяргърна мелница, тя отсетне се събори. И. Йовков, ЧКГ, 34. Вместо предишните мъдри, храбри и мощни султани, отсетне се явяват слаби и покварени владетели. Б. Пенев, НБВ, 30. В една от близките нощи падна дъжд, земята изстина и не можеше вече да се спи навън, пък и отсетне все поприваляваше. Ил. Волен, БХ, 67. Старите римляни бяха дали имената на боговете си на всички месеци. Но отсетне дойдоха императорите и всеки поиска да гуди своето име на един месец. Ч, 1875, бр. 11,526.
ОТСЕЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от отсека като прил. 1. Който се спуска надолу отвесно, право. Пътеката ги изведе до един висок, отсечен бряг. Д. Фу-чеджиев, Р, 26. Такава е скалата Марцига-неца,.. Но е тъй отсечена, че когато про-лазвах с притаен дъх до самия ръб на скалата,.., почти виждах самото подножие на стената. А. Христофоров, О, 75. Висока в западния и средния си дял, Стара планина към изток се снишава все повече и повече и завършва с отсечения нос Емине. ПН, 1933, кн. 10, 148.
2. За звук, движение, походка и др. — който е рязък, отривист. В антрето се чу ясен и отсечен звън, после настана тишина. П. Вежинов, СО, 43. Думите му, отсеченият му и дрезгав смях, като че ги смразяваше. Д. Спространов, ОП, 276. Ганчо и Стефан сновяха наоколо и даваха отсечени, къси команди. П. Здравков, НД, 51-52. Всеки ден той дохождаше точно в 8 часа .. Почукваше на вратата, поздравяваше с отсечено кимване на глава. Ст. Даскалов, ЕС, 129. Тя изключи ютията с отсечен замах, отпусна се на стола и стисна слепоочията си с длани. Л. Михайлова, Г, 12. От всички улици към площада прииждаха младежи с музики и знамена. Вървяха в строй, с отсечена войнишка стъпка, в такт с музиката. Мл. Исаев, Н, 41-42.
ОТСЕЧЕНО. Нареч. от отсечен (във 2 знач.); рязко, отривисто, отчетливо. Командите звучат отсечено, бодро. Цв. Ангелов, ЧД, 10/. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Изправи се пред помощник-командира, козирува отсечено. П. Вежинов, ЗЧР,
