ОТРОЧЕСТВО2, мн. няма, ср. Остар. Събир. Всички отроци (във 2 знач.), отрочета (във 2 знач.) като общност. Повечето пъти учениците се занимават от шест до седем часа.. Когато са приготват mue отиват да държат състезания на крикет.. Не трябова никак да са чудиме, ако отрочест-вото са въодушевява с такъв ентусиазъм към подобни, от секиго уважаеми, игри. Знан., 1875, бр. 1, 10.
ОТРОША. Вж. отрошавам и отрош-вам.
ОТРОШАВАМ, -аш, несв.; отроша, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Троша, чупя, от-чупвам много или всичко, обикн. по повърхността на нещо. Той бързо се извърна, от-роши с пръсти останалите по краищата на рамката парчета стъкло и провря глава навън. Д. Ангелов, ЖС, 551. Премръзнаха прямлади юнаци, / .. / Отрошиха кондаци от пушки, /накладоха силен буен огън, / огряха се прямлади юнаци. Нар. пес., СбВСтТ, 64. отрошавам се, отроша се страд. ОТРОШАВАМ СЕ несв.; отроша се св., непрех. Разг. Преуморявам се от физическа работа, от път и под.; претрепвам се. — Околийският началник ме изпрати нароч-но за тебе. Ставай, бай Андро,.. — Ама не-ма да бързаме, че съм се отрошил от работа — каза Андро Калцин. Т. Харманджиев, КВ, 94. — Най-напред ти, чичовото, трябва да си отдъхнеш. Много си се отрошил, личи си. Я да останеш да преспиш в работилницата. Ем. Коралов, ДП, 150. Кога са отроши тялото ни, мускулите искат да си починат. Лет., 1876, 100.
ОТРОШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отрошавам и от отрошавам се.
ОТРОШВАМ, -аш, несв.; отроша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отрошавам. Грудка .. хвърляше обелените мамули.. Той [Свиден] ги поемаше, понавеждаше се и отрошваше кочаните. Ил. Волен, БХ, 130. отрошвам се, отроша се страд.
ОТРОШВАМ СЕ несв.; отроша се св., непрех. Отрошавам се.
ОТРОШВАНЕ ср. Отгл. същ. от отрошвам и от отрошвам се.
ОТРОШКИ мн., ед. (рядко) отрошка ж. Парчета от нещо счупено, натрошено; трошки. Огледа ме от петите до главата и спря очите си в кърпата, в която бях завързал насъбраните от крепостта хороса-нени отрошки и парчета от керамика. — Антики, а? Н. Хайтов, ШГ, 223. До самата хижа „Вихрен“ — ново ломене на камъка. Трябвало е камък навярно — добре: разбийте, колкото си искате, но приберете и от-рошките. А те — ударили един, изоставили го, разбили друг, взели нещичко от него — съсипали трети и т. н., докато стъпкали цял харман около хижата от разтроше-ни камъни. Н. Хайтов, П, 40. Па тъгай си
Марко отиде, / отиде си декато си беше, / та си найде от сабли отрошки, / та подсе-че Муси Арбанаси / и отсече му тая руса глава. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 49.
ОТРОШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до отрок2. — Да изколехме всички боляри по българска и сръбска земя,.., няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. „Чие е стадото?“ "На селото, ама сме го взели плячка от татарите. " Все едно: отрошко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300.
ОТРУДВАМ, -аш, несв.; отрудя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Затруднявам, преуморявам някого с изтощителен или непосилен труд, работа. Когато беше в Индия нерядко ся случеше да отруди и да умори тримата^ си писци, които му работеха всякий ден. И. Груев, СП (превод), 56. // Затруднявам, претоварвам. Ще прекратим до друг път беседата си за напредъка, за да не отрудим по-нататък вниманието на благосклонните читатели. Пр, СбПер. п II, 1869, бр. 1, 141-142.
2. Извършвам нещо с тежък, непосилен труд. Преметнат пълните дисаги през рамото му [на момчето Витан], поеме с дясна-та ръка ведрото с мътеница ...и хайде към нивата — морна жетва и прегорели жетвари ще чакат .. — па каквото се може — .., поне добитъка, па с него тежката работа отрудват. Р, 1926, бр. 225, 2. отрудвам се, отрудя се страд.
ОТРУДВАМ СЕ несв.; отрудя се св., непрех. Остар. Уморявам се, преуморявам се от изтощителен или непосилен труд, продължително ходене и др. Подир вечерята не се мина много, и свещите угаснаха, всички си легнаха да спят, защото през целия ден бяха се отрудили, както мъжете, тъй и жените. Ц. Гинчев, ГК, 247. Рибар чловек много ся отрудва и често му се додява да лови риба. Лет., 1874, 239. Един старец носел на гръб дърва и като се отрудил седнал да си почине. П. Р. Славейков, ЕБ (превод),
62.
ОТРУДВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отрудвам и от отрудвам се.
ОТРУДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който прекарва живота си в тежък труд, който е физически похабен от продължителен, непосилен труд. Спомням си тогавашните тъкачки, отрудени жени, които през деня тъчеха вълнени одеяла във фабриката на господаря, вечер опъваха цялата къшна работа, копаеха в градината, месеха хляб,.., мъкнеха вода с котлите. ЖД, 1967, кн. 12, 8-9. Те бяха стари хора, мъж и жена, и двамата добри и кротки унгарски селяни: той — .. с ръце на отруден човек, който цял живот е работил земята си. Ив. Мартинов, СНУ, 167. Отруденият народ заспива рано. П. Росен, ВПШ, 23. Брат ни е всеки отруден орач, / с мъка отхранил народа. Н. Вап-
