ОТПУСКАМ 1082 ОТПУСКАМ
лико важно изказали, колико ся се надявали света. Дума ся, че щат ся вси троица от-пусти. БДн, 1857, бр. 6, 23. Мъжете., можем съветува да носят косите си колкото е възможно по-късо; наопаки, брадата трябвало би да се отпуща. Лет., 1876, 108. От по-преди знаем, че телата горят, кога бръзо се съединяват с кислород, va от това се отпуща светлина и топлина. И. Груев, Ф (превод), 106. Щом изрече думите си царевият първенец, болярите зашушукаха, за-мърдаха и от полусловата, които се отпущаха, от бляскавите и недобри погледи на младите към старите, видя се, че едните бяха с Йонча и Михаила Асеня, а другите — със стария протовестиарий. Ст. Загорчи-нов, ДП, 374.
ОТПУСКА МЕ несв.\ отпусне ме св., непрех. Разг. За болка — преставам да се проявявам с предишната сила; отслабвам. Не, не може повече! Тя [Юлия] започна да ходи — отначало бавно, докато болката я отпусне, после по-бързо, докато отново затича. П. Вежинов, СО, 137. • В съчет. със същ., означаващи част на тялото или някой орган. Преставам да изпитвам напрежение, чувствам облекчение, освобождаване в някоя част на тялото си или в някой орган. Така подредени, къщите успокояваха душата и аз скоро почувствувах, че нервите ме отпускат. В. Пламенов, ГШ, 38. Той [Томов] дълго вървя, усещаше гъдела на вятъра, вдишваше пресния въздух на плувналото в зеленина поле, чуваше чучулигите, които по-рано не беше чувал и чувствуваше, че слепоочията го отпускат. Сякаш никога не са го стягали и няма да го стягат. Ст. Поптонев, НСС, 41.
ОТПУСКАМ СЕ и ОТПУЩАМ СЕ несв.\ отпусна се и (остар. и диал.) отпустя се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Пускам се от нещо, за което съм бил заловен; отделям се. Рангел се хвана за една греда и се опита да се качи на покрива, но водата го повлече и той знаеше, че ако се отпусне, веднага ще потъне. Д. Кисьов, Щ, 165. Без да очаквам покана, аз просто се отпуснах от тараби-те и паднах в ръцете му. Ст. Чилингиров, ХНН, 136. Стражарят не страя: окачи на плет пушката сиис две стъпки се прилепи при Галунка на хорото..; други се отпущаха, улавяха се и пак се отпущаха, а те — Галунка и стражарят — пламнали, потънали в пот,., надпревариха се, кой да надмори. А. Страшимиров, А, 21-22. При тия думи Станка се отпусна от брата си, със срам обърна се към нея И, поглядва го, но не смееше. Ил. Блъсков, ИС, 96. Тя са от оро отпусна, / право си у тяй отиде. Нар. пес., СбНУХЬУ1;233.
2. За глава, ръце и под. — увисвам, клюм-вам, навеждам се, спускам се надолу. Изведнъж силите му секнаха, главата му се отпусна, разноцветни кръгчета се завъртяха пред очите му. От слабост ли беше или от умората? Г. Караславов, Тат., 159-160. Жънат висока ръж, тя [Добра] връзва снопите на Богдана.. Не го вижда, но тя усеща върху снагата си неговия поглед. Ръцете й отслабват, отпущат се, не могат да свързват двата края на въжето. К. Петканов, X, 36. Манолаки се спря сред стаята и погледна Тоша. Миг-два той го гледа, без да продума, долната му челюст., се отпусна и затрепера. Тршд помисли, че той ей-сега ще избухне. И. Йовков, ЧКГ, 216. И пукна се песнопойното сърчице на добрата чучулига. Отпуснаха се пъргавите й крилца. Струйка кръв обагри човчицата й. Елин Пелин, Съч. V, 48. Тоз час клепките му, по-добно на две клапи от някакъв музикален инструмент, се отпуснаха, постояха така две-три секунди и пак се подигнаха. Д. Не-миров, Д №9, 5. // За глава, ръце и под. — оставам свободно, без напрежение или без сили, уморено да лежа върху нещо. В първия миг Панайотка ококори очи, след това ръцете й се дигнаха нагоре, тежко се отпуснаха на коленете и в двора се понесе волен кръшен смях. Д. Немиров, Б, 69. Главата на Милан се отпуща на рамото ми. Л. Стоянов, X, 83. Нашето влизане смути учителя. Той посегна да прибере сандъчето, но ръцете му уморено се отпуснаха на завивката. П. Славянски, МСК, 30. Като говореше Йосиф се усмихваше, но лицето му беше повяхнало.. и русите му мустаци небреусно се отпущаха над устните му. Й. Йовков, ЧКГ, 177-178.
3. Сядам, лягам, облягам се с цялата си тежест някъде или върху нещо, обикн. поради умора, силно изтощение. Жана се отпусна на застланата с килим от ситна трева поляна. Д. Кисьов, Щ, 60. Като видя Стоян Глаушев сина си да се приближава към турците, току се отпусна върху един камък край стената, премалял от уплаха. Д. Талев, ПК, 271. Това старче често се обръщаше към двамата си съветници, които седяха от двете му страни., и пак се отпускаше в коженото кресло. X. Русев, ПЗ, 192. Изведнъж слабост се разля в уморените стави на Ганка. Тя се отпусна на ръцете му с всичката си тежест. Д. Немиров, Д №9, 89. Те се уморяваха.., скрито се прозяваха и често се отпущаха ту на единия, ту на другия си крак. Й. Йовков, Разк. I, 31. — Ох, не знам какво да кажа... — отпуща се на лакът жена му. — Знам, че е по-добре да не бързаме. Ст. Даскалов, БМ, 19.
4. За тяло или неговите части, мускули, органи — изгубвам напрегнатост, стегнатост; разслабвам се. Мислех, че ще бъде потресена, но тя, бедната, сигурно се бе приготвила за нещо много по-страшно, защото видях, че се успокои и лицето й се отпусна. Б. Райнов, ДВ, 168. На вратата се почука, влезе прислужникът и доложи: — Йордан Попйорданов, ефенди. — Да влезе — отсече Кадир ефенди .. Чертите на лицето му се
