ОТПУСКАМ 1081 ОТПУСКАМ
полицейски началник му отпусна министърът. Д. Кисьов, Щ, 59.
8. Остар. Пускам на свобода, освобождавам. — Язък е за младежа, па и баба Павле-вица може да умре от жалост, да й не берем греха. Отпусни го, Никола. — Аз съм длъжен да го предам на военното началство — възрази решително управителят. Ив. Вазов, Съч. VII, 95. „Кои са причините, които накараха правителството да отпусне арестуваните офицери?“ С. Радев, ССБ II, 405. Но кой да ги суди [крадците], когато някои от членовете на местния ни мезлиш стават поручители за тях и тям подобните и ги отпускат ненаказани? ЦВ, 1865, бр. 276, 30. Някои си продавали владението си за много малка цена и отпущали робие-то си. ВИ, 90. В същата година (1237) Асен взе за втора жена Ирина, Кир-Тодорова дъщеря; тогази отпусти баща й от робството и проводи го в Епирското кралство да живее при брата си Мануила. Д. Войников, КБИ, 151. — Царю ле, царю честити, / булка под було оставих / и сватбарите на двора. / Я ма за два дни йотпусни / сватбата да си изкарам. Нар. пес., СбНУ XXV, 98.
9. Остар. Със следв. изр. със съюз д а. Разрешавам на някого да отиде някъде или да прави нещо. Каки Дини бе мъчно, дето отпуща невръстно момче на гурбет да иде, в чуждо място, между чужди хора. Т. Влай-ков, Съч. П, 227. Когато излязоха на полето, [Бачо Киро] отпусна учениците да се погонят и да си поиграят. Ил. Волен, РК, 45. След това отпускат детето и то отива, та улавя през кръста едно от двете момичета. Т. Влайков, Пр I, 56. — Е, хаджи, ама прекаляваш, — казваше му понякога неговият съсед, — какво ще бъде това, хората сал у тебе да виждат син? Отпусни го малко, бе кардаш, да са поразходи и той като сяко младо. Ил. Блъсков, ПБ I, 22. Пътникът си вярваше коня, той го отпусна да пасе под големите дървета. Ц. Гинчев, ДТ, 23.
10. Остар. и диал. Само 3 л. За църква, училище и под., където са събрани много хора — изтича ми времето за служба, учебни занимания и под. и освобождавам хората да се разотидат. Тизе улезни у църква, / ние че да те чекаме / доде си църква отпущи. Нар. пес., СбНУ Ш, 109.
11. Остар. и диал. Оставям, пускам нещо свободно да се развива, расте. Мнозина благочестиви мъже говорят, че дядо Либен би требало одавна вече да си отпусне брадата. Л. Каравелов, Съч. П, 31. Надебелял е, отпуснал е корем и бузи и изглежда по-стар от възрастта си. И Остар. и диал. Оставям свободно да се прояви нещо (сълзи, смях и под.). Очите и на двете се изпълниха със сълзи. Да беха по-насаме, щеха да ги отпуснат, та да се понаплачат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 314. По някой път, когато вече й твърде дотегнеше от нетърпимите лудости на мъжа й, тя се оттеглеше настрана от децата си, отпуснеше сълзите, та се изплачеше хубаво. Ил. Блъсков, ПБ I, 109. Мома е била мощне хитра, / брашно го е отсеяла, / без сито го е отсеяла, / от очи сълзи отпусне, / измеси чиста погача. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 53.
12. Остар. и диал. Изпускам, излъчвам, отделям нещо (светлина, миризма, топлина и под.) от себе си. Неиздигнатите фитили на ламбите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Вече светлината почваше да блещука в градината измежду росните цветя, които отпущаха благата си миризма, когато всичките душевни и бездушни същества повдигаха очи към Създателя. Ч, 1875, бр. 11, 502. Пътникът не срещна никого, а слънцето заседна... Вместо пътници, той срещаше само прилепи и светулки, кои често му прекръс-тосваха пътя, ту насам, ту нататък и си отпущаха фосфорическата светлина на пресекулки. Ц. Гинчев, ДТ, 20. Освен това, черната пръст, смесена с други строеве пръст, има си и това добро, че прибира у себеимного топлина, па я и не отпуща лесно. Й. Груев, Лет., 239.
13. Рел. Опрощавам. Като се скарал с императора Хенрих IV, папа Григорий VII обещал да отпусне греховете на всичките грешни, които въстанат против Хенриха. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 67. Ние знаем.., че средновековните хора са грешили твърде юнашки.. От най-напред представителите на духовната власт отпущала греховете на тези хора, които изявявали сърдечно разкайвание. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 67.
14. Остар. Казвам, вмъквам нещо между другото; подмятам, пускам. Веднъж, когато дядо Славчо и дядо хаджия си бяха самички в едно кюшенце в механата с педесетниче-то пред тях, дядо хаджия покрай другите приказки отпусна и това. Т. Влайков, РП I, 101. —Любобратич и Божо Петрович из-трепали няколко хиляди турци, — каза бай Мичо, — който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 111. Отново се зарича Кънчо да не я закача вече за нищо и да се не унижава да й говори. Но пак не удържа и след малко пак й прооумва нещо или й отпуща някоя лека шега. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 240. отпускам се, отпущам се, отпусна се, отпустя се. Страд. от отпускам (в 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12 и 13 знач.). Конете разбраха, че ще има надпрепускване. Разпалиха се, силеха напредь.. цакаха само да им се отпуснат юздите. Й. Йовков, АМГ, 167. Най-напред Дишо заприказва. Ротният командир, казва, вижда се, не е лош, грижи се за ротата. Сега и яденето е по-добро, и дрехи дадоха, пък и дажбите редовно се отпускат. П. Вежинов, ВР, 238. Сега казват, че они три затворени италянци, Гри-ли, Тюбалди и Балтолоти, не са нищо то-
