Page:RBE Tom11.djvu/1078

ОТПРЕДИ 1078 ОТПРЯГАНЕ

към някого, а в същото време тайно се стреми да му напакости, да му навреди.

ОТПРЕДИ нареч. и предл. I. Нареч.

1. От по-рано, от преди този момент, предварително. — Дяконе Игнатий! — викна той и го сграбчи за рамото. — Отде изведнъж?.. Приготвил отпреди своя отговор, Васил отвърна: — Ами свят широк, рекох да поразгледам. А и наука малко да понасъ-бера... Ст. Дичев, ЗСI, 253.

2. Преди известно време, по-рано. Отпреди не забелязваше деца в село, а сега неволно ги милуваше с очи. И. Петров, HЛ, 155-156. — Отпреди е бил добър човек. Но сега е луд. Ив. Вазов, Съч. VI, 197. Никога не можем да сънуваме таквизи неща, които не са напечатани отпреди в ума ни. Ч, 1871, бр. 23, 718.

П. Предл. За посочване момент във времето, преди който се извършва нещо. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още отпреди три-четири дни и затова де смятаха близки свидетели на случката. И. Йовков, В АХ, 129. Не беше виждал този човек отпреди войната и най-малко очакваше да го срещне такъв самоуверен и важен. Той помнеше двамата братя като последни голтаци. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Михаил-Асен .. тръгна към портите.. Тогава по един знак на кръчмарицата Смил, който още отпреди спирането на колата стоеше с една тепсия с пресен хляб и сол, коленичи и издигна високо съсъда. Ст. За-горчинов, ДП, 117. Нямаме точни данни за времето, когато е строена църквата, но по всичко изглежда, че е отпреди турското робство. Ст. Михайлов, ЕБС, 199.

ОТПРЕТВАМ, -аш, несв.; отпретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отпрет-нат, се., прех. Отвивам, спускам нещо запретнато (обикн. ръкави, крачоли, поли и под.). Булаиреца обуваше коравите си гумени обувки, отпретваше шаячните крачоли, целите набити с бодлянки. Ив. Давидков, КХ, 29. Бледен и разтреперан, той изтича вкъщи и съобщи на жена си. Тя, невъзмутима, както всякога, нито се учуди, нито се разтъжи.. — Я гледай! —рече тя и отпретна ръкавите си над лактите. Д. Немиров, БЛ, 27. отпретвам се, отпретна се страд.

ОТПРЕТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отпретвам и от отпретвам се.

ОТПРЕТНА. Вж. отпретвам.

ОТПРЙЩВАМ, -аш, несв.\ отприщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо (вода, река, канал и под.) свободно да тече като премахвам преградата, пречката по пътя му; отпушвам. Селяни, наметнати с ямурлуци или закачулени с някой чувал, боси, тичаха да прибират добитъка, от-прищваха насъбраната вода. Й. Йовков, ЖС, 66. Боси и със запретнати крачоли, няколко кооператори поливат, като от-прищват течащата по вадата вода ту към една, ту към друга леха. Ст. Марков, ДБ, 108-109.

2. Правя свободно движението по нещо като премахвам преградата; откривам, отварям. Още по-отдире вървяха конните сеймени.. — конете само пречеха в тази гъста блъсканица.. Стигаше един от тях да счупи крак (..) и целият поход застиваше, докато войниците избутат из улея подивялото от страх и болка животно, за да отприщят пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,466-467.

3. Прен. Давам свобода на проявата, развитието на нещо (обикн. дълго потискано чувство, мисъл и под.). Възторг, възторг и радост! Като че ли цял живот тези хора са чакали този миг, за да отприщят скритата, мачканата от живота радост! Д. Доб-ревски, БКН, 173-174. — Какво, какво сте се умислили?.. Мекият и съчувствен глас като че отприщи мъката му и той [старецът] започна да разказва. Д. Ангелов, ЖС,

56. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше една вулканична жизненост. А. Гуляшки, ЗР, 34. — Олеле-ма-ле! Удариха ме! — изкрещя някой и тоя вик отприщи потиснатия в сърцата страх. Ем. Станев, ИК I и II, 507. отприщвам се, отприщя се страд.

ОТПРЙЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от отприщвам и от отприщвам се. Тя също не беше получила достатъчно наряди за децата си.., викаше и все гласът й се губеше. Стана едно такова отприщване на чувствата, вървели като подземни води, че никоя сила не можеше да ги спре. Ст. Даскалов, СД, 488.

ОТПРЯГАМ, -аш, несв/, отпрегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отпрегнат, св., прех. Освобождавам впрегнат добитък; изпрягам, разпрягам. Противоп. впрягам. Слънцето едва бе превалило пладне, когато Найден влезе в двора с пълен колесник къпини. Отпрегна воловете, остави ги свободни из двора. К. Петканов, ОБ, 219. Едва сега се сетиха за ранения кон. Той лежеше върху една черна локва кръв и тежко дишаше. На гърдите му имаше рана. Кочияшът го отпрегна, помилва го и го остави на пътя. Д. Габе, МГ, 61-62. — Ами ако турците се заинатят и държат на своето, тогава?.. Тогава ли — нарежда Матевски, — тогава отпрягате воловете и ги карате край реката на паша. К. Странджев, ЖБ, 43. Отпрегна едната крава и като остави другата неразжеглена, мина зад колата да си търси каскета. Кл. Цачев, ГЗ, 21. отпря-гам се, отпрегна се страд.

ОТПРЯГАМ СЕ несв/, отпрегна се св., непрех. За добитък — освобождавам се, измъквам се от ярем, в който съм впрегнат; изпрягам се, разпрягам се.

ОТПРЯГАНЕ ср. Отгл. същ. от отпря-гам и от отпрягам се.