ОТПРАЩАНЕ 1077 ОТПРЕДЕ
отпращаше жена си на баните: — Ще останеш за цял ден, чуваш ли? Имаш доста пране. Д. Ангелов, ЖС, 274. Леля Жечка е вързана с две момчета.. Освен това тя старееше, отпадаше... Станка се мъчеше да я отменя, гледаше да я отпрати някъде на гости за развлечение и отмора. Г. Караславов, ОХ IV, 9. Същия ден след пладне стрина Венковица отпрати, както правеше всеки празник, Колча и невястата да пойдат у майчини ù. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 224. Разболя са хубава Стойна, / разболя са и е умряла. / Отговаряха нейни девери: / Кого да пратим за нейна мале, /хайде да пратим най-малки девер, / най-малки девер, девер Никола, / че бръже ходи и хитро дума; / та отпратиха девер Никола. Нар. пес., СбИБ,
3. Изпращам, насочвам нещо в някаква посока, към някого или към нещо. Пущаше кълбета дим и галъовно ги отпращаше в лицето на спътника си. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Вълните, които^ отпрати пара-ходчето към брега, бяха стигнали вече дотам, за да подплашат ханъмките в женското отделение. Д. Калфов, Избр. разк., 164. Старата кория над скалата подзе вика на говедаря, вдигна гпмовно ехо, подзеха го и доловете под бъроото.. и отпратиха далеко, далеко в широките простори. Н. Поп-филипов, БД, 3-4. Слънцето захване ли да отпраща светливите си лучи из планинските рътлини и постепенно да се скрива зад високите върхове работата се напуща и всички се прибират у дома. С. Шишков, ЖБ, 36. отпращам се, отпратя се страд. Да се отпраща детето вън от мястото си в един кът у стаята, при вратата (..), то е вече едно по-силно наказание. И. Груев, Н, 1881, кн. 3, 284. Истото предложение до вейте посолства на приятелските сили ся отпрати. ЦВ, 1857, бр. 347, 171.
ОТПРАЩАНЕ ср. Отгл. същ. от отпращам и от отпращам се. —Десет... Брей, времето върви! А мен работа ме чака! Тонът му и това, че извърна пренебрежително гръб, подсказаха на опитния чорбаджия какво да направи. Той., тръгна заднешком към изхода.. Не беше ли с цел това отпра-щане на стария чорбаджия? Ст. Дичев, ЗС II, 113. С отпращането на Пушкина на юг., зазвучава ясно първата тъжовна струна в неговата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 79.
ОТПРЕГН А. Вж. отпрягам.
ОТПРЕД нареч. 1. На място, което се намира пред някого или нещо. Но когато излезе отпред видя пред главната училищ-на врата разпрегнати коли. Ил. Волен, НС, 64. Една меланхолия и тъга., лежеше въз пустото, голо поле отпред. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Павел пое четвърти, атът му плуваше леко, водите отпред се цепеха тъй, както no-сетне щяха да се цепят не-пожънати още жита. Г. Стоев, 3, 53.
— Някакъв младеж., иска без ред да мине най-отпред. Г. Друмев, УКР, 4. // На известно, неголямо разстояние пред някого или пред нещо. Един само конник с бяла чалма, висок, мършав, чер, яздеше отпред: предводителят. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. Отпред вървеше и водеше мулето Нихад. Л. Александрова, ИЕЩ, 238.
2. Откъм предната, лицевата страна на нещо. Тъкмо в тая минута влезе сам Ройдъо.. Силен човек: възнисък, набит, с много широки плещи, с голяма глава, плешива отпред. Й. Йовков, ЖС, 139. —А моряшкият док? — От него ще ми направите туристическа пола... Знаете — обикновена пола
— да се закопчава отпред с цял ред копчета! Това е всичко! П. Вежинов, СО, 82. Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. П. Здравков, НД, 66. Кафявата й коса.. се спуща отзад на дълга плитка, а отпред, изпод забрадката й се подават като ластовици крилца от само себе завити къдрици. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 9. Кръстосаните й отпред ръце, отпуснати с една пленителна небрежност, даваха неизразима прелест на стойката й. С, 1894, бр. 1512, 3.
3. Като предл. Остар. Пред. Няколко евреи, които седяха отпред дюгените си., започнаха да викат на някого си да слезе, който уж са качил на джамията. 3. Стоянов, ЗБВ I, 53. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, скъсан, идеше откъм Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Й. Йовков, ЖС, 7. Известието, че от Ботевата чета докарали комити, беше събрало сичките ефендета отпред конака. 3. Стоянов, ЗБВ 1П, 193.
О Отпред боде, отзад рита; отпред хапе, па отзад рита. Диал. За човек — който е опак, лош. Отпред маже, отзад драще. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се стреми да му напакости, да му навреди.
ОТПРЕДЕ нареч. Остар. и диал. Отпред. Когато тя се приближи и Кондарев неочаквано се изправи отпреде й, Христина се стресна и леко извика. Ем. Станев, ИК I и II, 177. Разкопчаната му [на Али Муста-фа] салтамарка, която обхващаше кръста му отзад като селска полукръгла гривна, откриваше отпреде гърдите. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 160. Отпреде на самата дупка пази смок. Елин Пелин, Съч. II, 80. Приготвила се [момата] и тръгла на посоку. Така вървели дни и ночи. Путът ю водил през полета.., додека не се изпречила отпреде една голема стена. Нар. прик., СбНУ XLIX, 430.
О Отпреде ти лиже, маже, отзаде ти гроб копае. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически
