ОТПРАВЯНЕ 1076 ОТПРАЩАМ
Стоянов, ЗБВ I, 87. В най-последнята минута Австрия са опита да посредничествува [между Русия и Турция] в един примирителен дух.. За тая цел тя са отправи до английския кабинет, за да иска и неговото съдействие. НБ, 1877, бр. 74, 285. Отправяме ся към всичкия българский народ и предизвикваме го на енергическа борба за правата, за самоуправлението на България. П. Р. Славейков, ПХС, 96.
4. С предл. към. За очи, поглед — насочвам се към някого или към нещо. Той беше кротък и мълчалив и някаква особена меланхолия падаше на бледното му, почти прозра-чно лице, винаги когато погледът му се отправяше към широкото поле наоколо. И. Йовков, ПК, 178. Изпъкналите му [на кмета] очи се отправиха към нея с вълчи поглед и по мазното му лице преминаха розови облаци. Елин Пелин, Съч. V, 164.
О Отправям / отправя поглед; отправям / отправя очите си. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа от някого, надявам се, разчитам на някого. В тежки минути, когато са изправени пред непреодолими трудности., всички отправят погледи към него.. Той умее да се справя с всяко сложно положение. Е. Каранфилов, Б III, 304.
2. Към нещо. Стремя се към нещо, желая да постигна, да получа нещо. — Не ся отчайвай, че днес не можеш да вършиш еди кое си славно дело.. Може би, че онова, към което си отправил очите си, не ся постига изведнъж. А. Цанков, Н, 1875, кн. 4, 21.
ОТПРАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от отправям и от отправям се. В резултат на стачката сортирането и отправянето на колетите и пощенската кореспонденция фактически са прекратени. ВН, 1953, бр. 305,
3. Редица колективи, смени и бригади дадоха и дават обещания за навременното отправяне и придвижване на влаковете по график. РД, 1960, бр. 37, 2.
ОТПРАЗНУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Чествувам, празнувам изцяло, докрай. —Данчето се разшета.. да ни нагости.. Искаше да отпразнува заедно с нас оживяването си. Ст. Даскалов, ЕС, 122. На 14 лс[иналия] лс[есец] българският народ отп-азнува за пръв път деня на земята, която ава на всички чрез жилавата ръка на земеделеца най-необходимото стопанско благо — хлябът. БР, 1831, кн. 4-5, 126. — По едно коняче с кафе или? .. — Щом господин лейтенантът се въздържа и аз се отказвам. Но ще отпразнуваме по подходящ начин нашата среща в най-скоро време. Б. Бала-банов, Избр. п II, 62. Императорът Теодос Великий като видя, че неговият син Арка-дий достига на възраст, тържествено го провъзгласил за наследник на престола. Народът, обрадван, отпразнува тоя ден с веселби. У, 1871, бр. 63, 121. отпразнувам се страд. — Да, сватбеният ден е най-важен в живота на едно момиче и затова трябва да се отпразнува колкото се може по-тържествено. Елин Пелин, Съч. П, 113. С неописуем блясък и великолепие, с небивала тържественост се отпразнува юбилеят. Ив. Вазов, Съч. XI, 62.
ОТПРАЗНУВАНЕ ср. Отгл. същ. от отпразнувам и от отпразнувам се. Актриса попитала Бърнард Шоу: — Нали няма да откажете да вземете участие в отпразнуването на моята тридесетгодишнина? — Много съжалявам — отговорил Шоу, — но преди десет години бях в Шотландия. Р. Стойков, А, 99. Пеев е особено болезнено засегнат от бездушното отпразнуване на празника на Кирил и Методий в Браила, където малцина взели участие. М. Арнаудов, БКД, 236.
ОТПРАТКА ж. Забележка, указание в книга, статия и под., препращаща за справка с известен източник; препратка.
ОТПРАТЯ. Вж. отпращам.
ОТПРАША. Вж. отпрашвам.
ОТПРАШВАМ, -аш, несв.; отпраша, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Жарг. Заминавам, тръгвам бързо и неочаквано за някъде; офейквам. Млатеха до обяд, ни плод жалеха, ни клони, а сетне събираха в найлонови торби всичко: здраво, гнило.., натъпкваха торбите в двете коли., и отпрашваха към града. В. Милев, РК, 145. И тримата конника отпрашиха, без да се обърнат и без някой да се опита да ги спре. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 283. Няголов ми благодари, каза, че ще ми се обади в София след седмица и отпраши към Самоков. Й. Попов, ЧП, 45.
ОТПРАЩАМ, -аш, несв.; отпратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Накарвам някого, правя някой нежелан да се махне, да си отиде под някакъв претекст; отстранявам, изпращам. Гледам, мама я слуша някак без сърце, с едвам сдържана нетърпеливост. Смогнала най-после да я отпрати.., ще каже: — Хубаво нещо е да бъде чивяк приказлив. Ама да са приказва без ред и мярка., виж, това не чини. Т. Влайков, Пр I, 62. Щом останеше насаме с Ани, изведнъж се смущаваше, опипваше кепето в ръцете си и сякаш не знаеше какво да каже. Това дразнеше Ани и тя бързаше да го отпрати. Й. Стоянов, ПД, 87. Тя [Жейна] продължаваше да си играе с вещите по масата.., а аз се питах как да я отпратя, но така, че да не я оскърбя. И. Петров, ОЗап., 88. Прекъсна всякакви извънслужебни разговори с Магда Христова. Отпращаше я под различни предлози всеки път, когато тя се опитваше да се посъветва с него по някой теоретически въпрос. Ем. Манов, ДСР, 319.
2. Изпращам някого да отиде на друго място. Тя забъбра уплашено, че нищо не знае и ме отпращаше да отида при домоначалника, за да се разбера с него. П. Славински, ПЩ, 151. През това време Матей Кабурин
