ОТПУС 1079 ОТПУСКАМ
ОТПУС, мн. няма, м. Остар. Отпуст (в 1 знач.). Молитвата господня „Отче наш“, ще са чете на захващанието [на занаятите] и на отпус сутра и вечер. Р. Каролев, РЗМ, 22. Подир отпусът церковний.. почнаха [хората] да ся сбират на училището, гдето ся събраха 30 душ. АНГ1,482.
ОТПУСК м. 1. Временно освобождаване от служба, от служебни задължения за почивка, по болест или по други причини; отпуска. Бяхме напълно изолирани — до един месец след постъпването ни в казармата нямахме право на никакви свиждания. До три месеца никой не получаваше градски или домашен отпуск. П. Илиев, ЛВ, 27. Той пишеше, че си е взел 15 дни отпуск и е заминал на почивка, но не съобщаваше къде. М. Грубешлиева, ПИУ, 134. Той поискал отпуск по болест и заминал.. В Левуново Смирненски посетил болния си брат. Г. Ка-раславов, Избр. съч. IV, 71. Назифе Арифо-ва е работничка във флотационната фабрика.. Но сега тя е в отпуск по майчинство. Затова не я намерих във фабриката. Н. Стефанова, РП, 128.
2. Църк. Отпуст (в 1 знач.). Свършихме святата литургия. След отпуск баща ми покани всички да му додат на гости. М. Кънчев, В, 172. Архимандритът., размахваше тежка сребърна кандилница и водеше края на литургията. Камбаната най-после удари за отпуск. П. Здравков, НД, 87. На Димитровден имахме голяма черква; след черковния отпуск селяните по обикновеному насядаха вън надлъж под черковната стряха, за да се посприкажат. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 553. Сутринта рано, момъкът се облече в приготвените за венчане дрехи., и отива в църква, дето ще чака и след отпуск на църква, доде доведат невястата. СбНУ VIII, 54.
ОТПУСКА ж. Разг. Отпуск (в 1 знач.). Не разрешава никаква отпуска на Марин Димов, нито платена, нито неплатена. Така се разделиха. А на другия ден, когато., потърси своя заместник, казаха му, че не се явил на работа. Оставил бележка, че заминава за София, в отпуска, ще се върне след три дни. Ст. Поптонев, НСС, 152. Митко преглътна, помълча и смутолеви: — Избягах от пост. Затъжих се за вас, пък не ми дават отпуска. X. Русев, ПС, 56. На следния ден имаше училище, но тя измоли отпуска, излъга, че отива в София при близък болен. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Към края на отпуската вече не го свърташе вкъщи. Зажадня за работа, за общуване с хората. Ем. Манов, ДСР, 485.
ОТПУСКАМ, -аш и ОТПУЩАМ, -аш, несв.’, отпусна, -еш, мин. св. -ах и (остар. и диал.) отпустя, -иш, мин. св. -их, прич. мин. страд. отпуснат и (остар. и диал.) отпустен, св., прех. 1. Преставам да държа, пущам нещо или някого. Василица поддържаше мъжа си под мишница..; но видя, че той беше по-изтрезнял и стъпките му ставаха потвърди и го отпусна. Ив. Вазов, Съч. IX,
82. Лицето му [на Стефан] без мустаци сега има друг, no-нежен израз. Когато вижда, че тя [Ана] продължително гледа горната му устна, отпуска веслото и безпричинно бърше носа си. М. Грубешлиева, ПП, 49. Той [началникът] гледаше как Соколов в същото време се забавляваше и с неговото куче .. Отпусна [Соколов] ухото на кучето, посочи в мене и добави. Н. Попфили-пов, РЛ, 150. Сварих Нели да чете записките ми .. — Дай ми третрадката! — .. Аз я дърпам от ръцете й. Тя не я дава.. Аз продължавам да тегля кориците, тя не отпуща. В. Бончева, АП, 137. — Пусни го, ние го счепкахме. Тогава отпуснах ръката на разбойника и отворих вратата. Тем., 1881, кн. 2, 36. Една жаба ся примоли на един орел да я научи да фърка..: тогази я грабна орелът и като я извиши, отпусти я и тя падна, та се смаза. П. Берон, БРП, 53.
2. Оставям да увисне, да се наведе, да клюмне, спускам надолу нещо (глава, рамена, ръце и под.). И по едно време лицето й загоря: тя се развълнува, па зачервена протегна страстно ръце и изведнъж ги отпусна, отпусна и глава.., седна. А. Страшимиров, Съч. I, 132. Авлигата я нападнаха [кукувиците]. Тя се мъчеше да ги изплаши със същите съскания, с които бе изплашила сне-гушките: отпускаше ястребовите си крила, разтваряше жълтата си, голяма уста. Ем. Станев, ЯГ, 89. — Добро утро, Гунке. — Добре дошъл, Кольо! — Тя вдигна очи, погледна го и пак отпусна мигли. Мълчеше. Г. Райчев, ЗК, 196-197. Евстати свали каскета си и отпусна рамене. А. Гуляшки, МТС, 16. Уморен от това малко усилие, ггющотпуща клепачи и повече не помръдва. Й. Йовков, ПК, 100. Катърът стъпи на един чакълест гребен, едва ли по-широк от половин метър.. Катърът бавно стъпяше по него и никак не се интересуваше от това, че щом отпуснех крака, те увисваха над бездната. Г. Белев, ПЕМ, 77. И когато белият жребец на Индже трепва и отпуща опашката си чак до зем&тд, а Индже вдига ръка, всички млъкват. Й. Йовков, СП, 131. // Оставям свободно да лежи нещо (глава, ръце, гръб и под.) върху друго. Детето глътна жадно няколко глътки, отпусна глава върху възглавницата.. — Тате, спи ми се! К. Петканов, ЗлЗ, 140. Изведнъж тя [Бистра] спря да свири, отпусна пръсти върху клавишите и се извърна към баща си. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Султана отпусна ръцете си в скута, заедно с плетивото, което държеше и се загледа в Лазар а... Д. Талев, ПК, 331. Скръсти крака на миндер-лика и като отпусна гръб на стената, затвори очи и веднага заспа. Д. Немиров, Б, 159. Ето, аз ти се отдадох, какво ще стане сега с мене! " Той мълчи, не смее да я по
