зеет (..) на отнадворите или .. на вънкаш-ливите. СбКш, 13. На полнощ .. не излизат вън от къщата, защото потвърждават, не било „глуха доба“, та да не би да нагазят нещо зло от отнадворите. СбНУКШ, ч. HI, 197.
ОТНАПРЕД нареч. Разг. 1. От преди този момент, от по-рано; предварително. Колко любими неща забравяме, прежалява-ме и нищо! Нека прежаляваме отнапред, за да не страдаме отпосле много по-дълго. Ив. Вазов, Съч. X, 46-47. Какво може да се случи човек никога не може отнапред да знае. Вл. Свинтила, СЗЗ, 231. Оставам с надежда, че молбата ми ще мине и спреварям отнапред да Ви поблагодаря за добрината, что ще покажете. АНГ1,498.
2. За посочване на период от време — преди, по-рано. Гена и сама пак тъй припка и върши билд и повече, и секиму се гледа, както и отнапред, да помогне и да свръшне. Т. Влайков, Съч. Н, 36. Ваню и малкия Кръстю го дърпаха, искаха да се забавляват, както се забавляваха с него отнапред, но той не им отвръщаше, пъдеше ги. Г. Карас-лавов, ОХ IV, 411.
ОТНАПРЕДЕ нареч. Остар. и диал. Отнапред; отнапреди, отнапреж. — А накъде ще поемем, а? — Ами че откъдето сме дошли. Като кога отнапреде ще му правим сметка, бе? В. Мутафчиева, ЛCB I, 163. Отишли са у чесните църкви, / сичките си пречес, бре, везели, /.. / на Бога се чисто помолили / .. / Като това они направиа, / се им прости Господ греховете / и им даде здраве, що какво са, / що какво са били отнапреде. Нар. пес., СбНУ XLIH, 467.
ОТНАПРЕДИ нареч. Остар. и диал. Отнапред; отнапреде, отнапреж. И на невястата зе да не хорати вече така както отнапреди: нема тъй да я милва идая гали. Т. Влайков, Съч. I, 1925,49-50. — Аз мисля, че Сурсувул да е знаял още отнапреди що ще бъде, то или би изменил своите начала.., или пък., сам би ся фърлил в огъня. Б. Димитров, ЯI (превод), 153-154.
ОТНАПРЕЖ нареч. Остар. и диал. Отнапред; отнапреде, отнапреди. — Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото ие срл, докато не го тури в хамбаря си. Й. Йовков, ВАХ, 197. Отнапреж, кога били още само двама, жена му, коя била изкусна шиварица, имаше от своя работа няколко дохода; но откак хванали да ся раждат деца.. ней бе вече невозможно да ся заима с шев. С. Радулов, ГМП (превод), 180.
ОТНАСЯМ, -яш, несв.; "отнеса, -еш, мин. св. отнесох* пое. отнесй, отнесете и (разг.) отнес, отнЬсге^прич. мин. св. деят. отнесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) отнел, св., прех. 1. Нося, занасям нещо или някого на друго място. — Дай, мамо, и аз нящо да ти помогна — ще каже тя и ще земе да пре-мива някои съдове, да й пренася и отнася едно-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Той ще отнесе детето сам — няма да го даде другиму.. Двегодишното сираче се притиска към гърдите му.. Ще го занесе чак у дома, на село. 3. Сребров, Избр. разк., 125.
— Няма ли поне да ми приготвиш нещо за из път? —.. после добави: — Ако искаш да пратиш нещо за майка си и баща си, дай, ще им го отнеса. П. Славянски, ПЗ, 232. Пролетно време Ицко обикаляше овчарите, поемаше някое новородено агънце, прегръщаше го нежно като братче и го отнасяше на стопанина. А. Каралийчев, СР, 28. — На! Земете тази кесия, която йе пълна с жълтици и я отнесете на баща си. Кр. Пишур-ка, МК, 310. Фанале са сиви сокол, / отнели го честит цару / — цар го зема на колено. Нар. пес., СбНУ XI, 43. // За превозно средство — откарвам някого или нещо някъде. Тоя влак отнася по-късно една девойка с жадно и изпълнено с много вяра сърце, отнася я в големия град да учи. Л. Александрова, ИЕЩ, 79. При брега, дето работеше ладията, пак няколко войника наглеждаха кого отнася и донася тя. Ив. Вазов, Съч. XI, 5. Следобед колата отнесе багажите им до гарата, а те пристигнаха там пеш към залез слънце. Г. Райчев, ЗК, 31. След три часа жената и децата на Моралеца изпращаха с очи кораба, който го отнесе към непознати страни, (превод) БКн, 1859, кн.
1,ч. 1,95.
2. Прен. Съобщавам някъде (там, където отивам) новина, вест и под., научени другаде; занасям2. Колкото и да бързаше, на младия учител не му спореше.. След час, нека да са два, ще си иде в Житница да отнесе на майка си вестта, че по Еньовден тя ще стане свекърва. Ив. Гайдаров, ДЧ, 24. Един по един селяните се качваха на колата си и заминаваха, за да^отнесат страш-ната мълва навсякъде. Й. Йовков, ВАХ, 268. Добър човек беше дядо Искрьо.. — казал селянинът и отишъл, та отнесъл на дяда Гергя много прощене от баща му. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 22.
3. За природни стихии (вода, вятър и под.)
— завличам, отмъквам, замъквам. Някога тая река, задръстена с буйна растителност и дървени мостове, след проливен дъжд прииждаше като стена, пробиваше железопътния насип, поглъщаше с ледените си води половината село и отнасяше към Бреговица на хората къщите, снопите, добитъка и дръвниците. А. Каралийчев, ПД, 7. Множество хора се щураха насам и натам..; повечето отминаваха, като придържаха с една ръка цилиндрите си, които вятърът можеше всеки миг да отнесе. Ст. Дичив, ЗС II, 162-163. Бенко плуваше бавно, внимателно и държеше кученцето така, че да не го отнесе някоя вълна. Ал. Бабек, МЕ, 47. Бурята беше отнесла клоните, с които беше замаскиран един бун
