кер. Д. Кисьов, Щ, 187. Енеке взимаше сухи клончета и кори от дърветата, хвърляше ги в рекатаи и наблюдаваше как течението ги отнася. И. Попов, БНО, 25.
4. Прен. Насочвам, пренасям някого мислено, във въображението му някъде другаде. Спомни си за болното, но бодро лице на Спиридон, който бе намерил истинския си път и мислите му го отнесоха нейде в Балкана. М. Грубешлиева, ПП, 170. Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село. Елин Пелин, Съч. I, 13. Търново, кое огласят / песни, шумове, живот... /А мечтите го отнасят / на юг, под друг небосвод. Ив. Вазов, Съч. ХХУ1П, 24. Приказките отнасят детето в друг мир, нов за него, следователно и инте-есен. ПСп, 1871, кн. 4,121.
. Разг. Открадвам, задигам, отмъквам нещо или някого. Влазят е кантората на Крецулеска, отварят с някакви си инструменти касата му и отнасят около две хиляди наполеона в пари и бонове. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 87. —Дека са? — В дюкяна при баща си, шътат, па и гледат да не отнесат нещо тия зверове. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 144. Башибозуците не преставаха да ходят по страната,., правяха насилие на жените, отнасяха момичета. Г. Бенев, БК (превод), 68. Крадците нападнаха и на чер-ковата на Черакар, но изведнъж са зачуват бързи викове, и те са разбягале, като отнесли само няколко кандила. НБ, 1877, бр. 72, 279.
6. За болест, глад и под. — отнемам живота, покосявам; погубвам. — Момичето ми се помина на връх Малка Богородица.. Отнесе го тежката болест. Много свят изтръшка в нашето село. А. Каралийчев, СР, 37. Тифусът и гладът, и есенните мокроти отнасяха всеки ден със стотини жертви. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 66. — А моята болест дойде и няма да си иде, докато не ме отнесе — вметна с тъга Кръстьо. Г. Караславов, ОХ IV, 315. Чрез голямата милост Божия ся дигна от града ни страшната язва, която отнесе толкози хиляди жъртви. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 95.
7. Свързвам с нещо, причислявам към нещо. Към огнищата, в които все още е мъждеела искрата на народната свест, трябва да отнесем манастирите. Б. Пенев, НБВ, 41. Съдържанието му [на документа] обаче позволява да го отнесем категорично към крайната година на примирието. В. Мутафчиева, КВ, 134. Ние сме обикнале да броим Възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Апри-лова с Неофита, Венелина и прочие.. Но дали не ще да е по-право да отнесем Възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия? М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 26. Ттвърде малко оцелевши паметници са съхраниле за нас следи за борбата на православието с богомилството.
Такива са съчиненията на упоменатия от нас Презвитер Козма, когото отнасят до 10-я век. СбС, 67. отнасям се, отнеса се страд. Наредбата на комендантството гласеше, че при въздушна тревога пишещите машини и най-важните документи се отнасят в скривалището. Д. Кисьов, Щ, 62. В края на лагера е палатката на холерните — те се отнасят там и вече никой не ги поглежда. Л. Стоянов, X, 11. Пред нас, начело на колоната, е дежурният командир и след него — знамето, което ние ще предадем при сеяната, за да се отнесе обратно в село. И. Йовков, Разк. П, 190.
ОТНАСЯМ СЕ несв.; отнеса се св., непрех.
1. За превозно средство — отклонявам се от посоката на движението поради подхлъзва-не, пързаляне на колелетата по заледен или мокър път; занасям се, залитам. Зад портите лавнаха кучетата, конете обтягаха ремъците до скъсване, на два пъти каруцата се отнесе и едва не удари в зида на един двор. Ем. Станев, ИК Ш, 147.
2. Прен. За мисъл, поглед и под. — насочвам се нанякъде, отклонявам се от първона-чалната си посока. Мисли той и за едно, и за друго, и за трето — па токо му се отнесе мисълта към онова време, когато ще си работи вече със свои волове. Т. Влайков, Съч. II, 111. Погледът й се отнесе някъде в пространството и оста прикован. Ив. Вазов, СоНУ II, 91. О, майко, ти българска клета/.. / Умът ти се вечно отнася/там, дето синът ти спи, тлее. Ив. Вазов, Съч. V, 68.
3. Прен. Разг. Унасям се, забравям се, увличам се, захласвам се, прехласвам се. — Като закара ситно и крехко оние манета, сички се отнесат да го слушат. Т. Влайков, БСК II, 176.
О Да (ще) те отнесат мътните; да (ще) те отнесе мътната. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого. — Я говорете смислено, да ви отнесат мътните, че от подмятане тази вечер ни додея — разсърди се Радомир. М. Смилова, ДСВ, 60. — Можеш ли да мислиш, че аз браня еретиците? Еретиците да ги отнесе мътната, но боли ме за отроците. М. Смилова, ДСВ, 86. Отнасям / отнеса в гроба <си>. Разг. 1. Някого. За болест — ставам причина за смъртта на някого. Същата болест., беше отнесла татко Пиер в гроба. Д. Димов, Т, 481. И двамата ми родители умряха рано, отнесе ги в гроба синята пъпка. П. Незнакомов, ЖВ, 3. 2. Нещо. Премълчавам, тая нещо до смъртта си. Като млада често бе идвала с мъжа си в манастира, особено през лятото, на по-големите празници, защото тоя манастир пазеше една тайна, която Джу-пунката щеше да отнесе в гроба и която сега, след убийството на сина й, отново придоби особено значение. Ем. Станев, ИК П1 и IV, 511. Отнасям / отнеса въпроса ня
