Page:RBE Tom11.djvu/1029

пред издирваните в листаците гнезда. П. Спасов, ХлХ, 182. Олга все още е далече от общото вълнение. В чужд град, където си за два часа, между кацането на един самолет и отлитането на друг, това е редно. Сл. Македонски, ЕЗС, 20j.

ОТЛЙТВАМ, -аш, несв.; отлйтна, -еш, мин. св. -ах, непрех. Рядко. Отлитам. Лятото идва на свършвание,..; някои от птичките ся събират и отлитват от нас далеко. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. I, 5.

ОТЛЙТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отлитвам; отлитане. Отлитването и прехвъркването на мухите се регулираше от такта, който произвеждаше ненормалното хъркане на тоя верен служител. М. Георгиев, Избр. разк., 207.

ОТЛЙТНА. Вж. отлитвам.

ОТЛИЦЕ нареч. Диал. Откъм лицевата страна на нещо. Лазар протегна ухилен ръка. Погледна го отлице, обърна го от опакото.. Писмо. Същинско писмо. А. Кара-лийчев, ПГ, 50. Листот от тая много миризлива трева йет търкалест и много дебел; боята му йе на листо зелена отлице. СбНУ XXIX, 206.

ОТЛИЧА. Вж. отличавам.

ОТЛИЧАВАМ, -аш, несв.; отлича, -иш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разпознавам, определям нещо по някакви признаци; различавам. Като открихме не далече от боровата гора няколко вълчи следи, дядо Мирю ме накара да ги разгледам и ме научи да ги отличавам от кучешките. Те бяха продълговати, по-едри от следите на овчарско куче. Ем. Станев, ЯГ, 74. Ако идете на пазаря при файтонджиите, сред всички ще отличите файтон с охранени коне и файтон-джия с калпак, в потури и винаги с кехлибарено цигаре в уста. Той е Черню. А. Стра-шимиров, А, 154. Постепенно започнах да отличавам отделните краски на перата му, тъмносивата, почти черна огърлица на гушката му. Ем. Станев, ЯГ, 29.

2. Само в 3 л. Правя нещо да бъде различно, отделям го от друго, от останалите неща. На пръв поглед нищо не отличаваше тази нощ от другите. Й. Йовков, Ж 1945, 171. „Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ — дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той...“ В. Йосифов, PC I, 191. Една мраморна плоча отличава стария дюкян с кепенци от подобните му съседи. Ст. Станчев, HP, 128.

3. Изтъквам, награждавам някого заради изразени качества и способности. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намерил повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Приближи се и го прегърна. Ст. Дичев, ЗС, 213. Когато го запитали, доволен ли е от своето камер-юн-керство, Пушкин отговорил че е доволен, защото с това императорът е имал намерение да го отличи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 83. // Надарявам с качества, способности някого. Бог го беше отличил с редки качества, кой ли от днешните владетели можеше да му съперничи. А. Гуляшки, ЗлВ,

54. отличавам се, отлича се страд. ОТЛИЧАВАМ СЕ несв.; отлича се св., непрех. 1. Отделям се, различавам се по нещо от другите. Тоя Ицка беше особено момче: отличаваше се от всички селски деца поради това, че приличаше малко на негърче. Ал. Гетман и др., СБ, 281. Стопен,.., старецът не се отличаваше от престаряла котка. Л. Вълев, 3, 72. По облеклото той не се отличаваше от другите староселци, изпълнили коридора; беше в окъсани дрехи от домашен плат и с извехтяла сламена шапка на главата. Ст. Марков, ДБ, 365.

2. Отделям се, изпъквам всред другите с някаква проява, качество или с успехите си. От малък жив, събуден, той, въпреки ожи-данията, не се отличаваше с успехите си в местното училище в родния си град. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20. Карловските майстори се отличават с художествен усет при изработката на медните съдове. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Макар и вече твърде стар, той се отличаваше с жива любознателност и все четеше по някоя книга. Св. Минков, ПК, 4. Гоце, който всякога се отличаваше с извънредна търпимост към чуждите приказки,.., изправя се настръхнал и крещи с протегнати ръце. П. К. Яворов, Съч. II, 176.

ОТЛИЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отличавам и от отличавам се. За отличаване една от друга едноименните степени от различните октавови групи се записват с големи и малки букви и цифри. Св. Четри-ков, ОУМ, 9.

ОТЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.

1. Който в много висока степен притежава някакви ценни качества. Домакинът поглежда доверчиво бъдещия си зет,., и продължава разпита си с предишната сериозност: .. Той [Власаки] е сигурно мъж на леля ви? — Да, отличен човек. Св. Минков, РТК, 99-100. Славе, отличният другар, смелият революционер, човекът с голямото сърце, което милееше не само за поробените си братя,.. И как свърши — живя като светец и умря като герой. Д. Спространов, С, 109-110.

2. Който е много, изключително опитен, изкусен в своята работа, който върши с голямо умение онова, което се изисква от него. Митко беше отличен скиор. Неговите ски не бяха купешки — баща му ги направи са-моръчно, ала все пак той летеше като хала с тях по стръмния Бакойски баир и надминаваше всички. М. Марчевски, МП, 174.