Жаждата за знание бе го направила отличен войник в казрамата. М. Гръбчева, ВИН, 265. Отличен познавач на езика. А Отличен производственик. Отличен спортист. Отличен ученик.
3. Който е с най-високата степен в система за оценяване. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, което можеше да направи един човек с отлична диплома в ръка,.., за да постъпи на служба. ЕП, 179. Завърших института с отличен успех. А Отлична оценка.
4. За предмета — който има ценни положителни качества, свойства; хубав, подходящ. Противоп. лош. Великолепните му черкви, отличните правителствени общински здания,.., сички тия са за неописване. Ил. Блъсков, ДБ, 46. Отлична квартира. Отлично вино. II Много добър, много подходящ, уместен. Отличен случай. Отличен съвет. Отлична идея. Отлично решение.
5. Който отговаря на определени изисквания, който е такъв, какъвто трябва да бъде. Противоп. лош. Той изглежда замислен и печален, но това не ще да е съвсем искрено, защото всъщност той се радвц нц, добро настроение и отлично здраве. И. Йовков, ПК, 49. Главните усилия ще бъдат насочени към това да се постигне висока производителност на труда и отлично качество на платовете. ВН, 1958, бр. 1997, 1. Отлична видимост.
6. Който е съобразен с нормите, изискванията на обществото. Адам ги прие много благородно, разговори се с них с отлична учтивост и ги нагости със сладки и изрядни ястия. Г. Кръстевич, ИБ, 338. Отличен прием. Отлични маниери. Отлично държание.
7. Който представя, характеризира много положително, много добре някого или нещо. Противоп. лош. Той има отлично мнение за вас. А Отлична характеристика.
8. В който се съдържа или който е проява на отзивчивост, разположение, съчувствие към другите. Противоп. лош. Отлично отношение на лекуващия лекар към болния.
9. Весел, радостен, приятен. Той [героят] слезе бързо и нае файтон. / Затракаха копитата ритмично, / и ето — в настроение отлично —/пред дом един грамаден се запре/и звънна. Ем. Попдимитров, СР, 33.
10. Като същ. отличен м. Оценка шест (най-високата) по шестобалната система. После научих, че е завършил търговска гимназия в Свищов с отличен. С. Северняк, П, 120. Момчето, което е получавало винаги отличен за своите отговори в класната стая, сега получава отличен за своето мълчание в същата класна стая. Е. Каранфилов, Б 111,322.
ОТЛЙЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Характерна черта, белег, качество, признак, по които някой или нещо се различава от друг, друго; отлика, разлика. Защото те [словото и писмеността] не са ни дадени само за полза, а и за отличие. Ал. Гетман и др., СБ, 29. Кажи как да се отнасяме към такива като мене, силни на деня? .. Моето отличие е силата. Б. Болгар, ПД, 23. Такива правилни и нежни черти имаха жените в селото... Турците, варвари груби, но познавачи на хубост, също бяха забележили това скъпо отличие на тъдевашния красен пол. Ив. Вазов, Съч. XV, 116-117.
2. Награда за извършена работа, проявено усърдие и др. Някогашният актьор, който беше много поласкан от отличието, коещо црлучи снощи,.., вдъхнови се и пламна. Й. Йовков, Разк. I, 193. За всяка немарливост да се налага най-сурово наказание: а оня, който спомене за залавянето на комитетс-кия главатар,.., ще бъде удостоен лично от Негово Императорско Величество с високо отличие. Ст. Дичев, ЗС II, 678. Аз виждам днес във всичките момичета / заводски труд, и вяра, и отличия! Ламар, СГ, 24.
3. Обикн. в съчет.: с отличие. Най-висок успех по шестобалната система. Будевска остава в Москва близо четири години и завършва с отличие и със званието „свободен художник“. Ст. Грудев, ББ, 43. Разправяха, че той бил свършил правото с отличие. М. Кремен, Б, 151. Макар да беше взел всичките си изпити за първата година с отличие, той чувстваше вече, че погрешно е попаднал в тоя факултет. Л. Дилов, ПБД, 140.
О В отличие от. Нежел. За разлика от. В селото няма нищо забележително, в отличие от терена, който е най-интересната в геоложко и петрографско отношение част от Витоша. П. Делирадев, В, 332.
ОТЛИЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отлика на някого или нещо. Отвори гардероба, намери легитимацията си в сакото и я показа. — Иван Петров Георгиев, — прочете офицерът — скулптор, женен. Отличителни белези... вдигна очи и свери човека с портрета. М. Грубешлиева, ПП, 266. Той си замина за града, като към направеното разследване се задоволи само да прибави точното описание на чертите и отличителните белези на избягалите престъпници. Й. Йовков, Ж 1945, 245.
ОТЛИЧИТЕЛНО. Нареч. от отличителен.
ОТЛИЧЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отличителен.
ОТЛИЧНИК, мн. -ци, м. 1. Учащ се, обикн. ученик или студент, който има оценка отличен по всички или по повечето учебни предмети. Вие имате диплома на отличник. А. Гуляшки, МТС, 19. — Сам ли строиш? — Аз, съпругата и двамата сина, които са вече в строителния техникум. Единият е отличник. К. Калчев, ДНГ, 62-63. Отличникът по бойната и политическа
