подготовка от трета батарея сержант Нейков разказа за своята работа. НА, 1958, бр. 3196, 3.
2. Работник, служител, който отлично изпълнява своята работа. Аз тръгнах между хората да диря / от миналото моя стар другар, /../ Но в цеха негов ученик, отличник, / ми каза, че заминал в друг завод. Ламар, СГ, 25.
ОТЛИЧНИЧКА ж. Жена или момиче отличник. — Ела тук, Анче! Написаното, общо взето, е добро. Аз ще ти посоча някои грешки, за да ги избягваш, и ще ти кажа какво липсва, за да бъде съвсем добре — като за отличничка. В. Бончева, АП, 44-
45. Във фабриката има много отличнички по качеството.
ОТЛИЧНО нареч. 1. Повече от много добре, в най-висока степен добре; превъзходно. Турците бяха трима само, но безумната паника им служеше отлично. Ив. Базов, Съч. XXIV, 15. — Какво става с Кондоя-ние? — рече експертът. — Работите вървят отлично — похвали се Борис. Д. Димов, Т, 523. Той се разсърди на жена си, но не бе много прав. Всички други гоетби тя бе приготвила отлично. К. Петканов, ДЧ, 266. Той е схващал отлично, че вината за слабата просвета и бедната народна книжнина у нас е падала в голяма степен върху духовната власт. М. Арнаудов, БКД, 28.
2. Междум. За израз на одобрение, задоволство; браво, много, изключително добре. Варвара след кратко мълчание възрадвана. Отлично! — Да тръгваме тогава! Ив. Кирилов, Ж, 104. Навярно сте отскоро в Америка? — Почти една година — каза Бенко.
— Отлично, отлично! — не можеше да изкаже възхищението си непознатият мъж. Ал. Бабек, МЕ, 225.
ОТЛОГ м. Остар. и диал. Склон, скат. Индус или Синд извира из южните отлоги на Хималая. Й. Груев, УЗ, 31.
ОТЛОЖА1. Вж. отлагам1.
ОТЛОЖА2. Вж. отлагам2 и отлож-вам.
ОТЛОЖВАМ, -аш, несв. (диал.); отложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отлагам2, от-ложвам се, отложа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЛОЖЕНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отлагане1. По тому са двама заключили, да порта не може одобри новое отложение, — а да не излезе из положения кое е напреки уговор начертал, и тии прилагат после и то, че не щат зна за никакое отговор кой би се затова изродил. Бълг. д, 1857, бр. 7, 26.
ОТЛОЖЕНИЕ2, мн. -ия, ср. Книж. Отлагане2. На дъното на два от римските каптажи били намерени през 1937 година медни, бронзови и сребърни монете, дебело облепени с жълта пиритна кора.. На някои места били намерени дебели до 2 см. пи-ритни отложения. Н. Ненков и др., БС, 34. Това съгласуване става по два пътя: тоя на нервните токове,..; или пък съгласуването става чрез кръвния ток, където чрез отложенията на особени химични деятели,.., те взаимно се поощряват към работа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 175-17о.
ОТЛОЖЕНИЕ3, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Аритметично действие с изваждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЛОЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до страдателен залог. Страдателните, възвратните, взаимните и отложителните глаголи спрягат ся както и действителните,.., само треба при сяко лице да ся прилага местоимението -се. Ив. Момчилов, ПСЕ, 1847,75.ч
ОТЛОМ м. Рядко. Отломък. Според Ве-генер цялата първоначална затвърдяла земна кора е била събрана на едно място.. По-късно първичният континент се напуква и отделните отломи започват да се отместват един спрямо друг, плувайки върху подложката. Тези именно отломи са сегашните континенти. Геол. IX кл., 78. На по-валений мраморен отлом, / изнемощял, разбит той прислони се, / подпре чело на жилеста ръка / и погледа си в мрака устреми. П. П. Славейков, ЕП 1907,120-121.
ОТЛОМВАМ, -аш, несв.( разг.); отломя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отломявам. Той отломва парче от скалата, отломвам се, отломя се страд.
ОТЛОМВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отломвам; отломяване.
ОТЛОМКА ж. Отломък. От два дни там чукаха каменари с тежки чукове, звънтяха в ръцете им железни длета, изскачаха от тях далеко наоколо каменни отломки и пръски, изгладеният зърнест гранит се синееше на правилни геометрични фигури. Д. Талев, ПК, 474. Въстанниците ги изчакаха мълчаливо, докато наближат стените, и ги обсипаха с градушки от камъни и отломки. Д. Рачев, СС, 202. Радомир се наведе и взе малка отломка от гледжосана плочка. М. Смилова, ДСВ, 234. • Обр. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, /../ Те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. II, 58.
ОТЛОМЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отломен, отчупен къс от нещо; отломка. Докосвам хоросанените отломъци, глинени парчета., прах от вековете. Н. Хайтов, ШГ, 218-219. Водата измива разрушенията, едва забележимите основи, белите и сиви каменни отломъци и сякаш ги освежава и обновява. П. Константинов, ПИГ, 22. • Обр. Яворовото писмо .. е отломък от душата му — една изповед на грешник и ис-
