който служи за отливане1. При смесената канализация., се предвиждат съоръжения, наречени преливници (или дъждопреливни-ци), през които при дъждовно време., прииждащите в повече води преливат и се отвеждат по специален отливен канал в близкия приемател. Т. Горанов и др., ПА, 341. Миньорите в бригадите .. навлязоха вече дълбоко в планинската гръд. Отливният тунел., вече е пробит на разстояние 80 метра. ВН, 1960, бр. 2645, 1.
2. Прен. Който е свързан с оттегляне, намаляване на нещо. След западането на желе-зодобивната индустрия бързо западнало и самото село. Започнал се обратния отливен процес — изселването. П. Делирадев, В, 325.
ОТЛЙВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с отливане2. Големите модерни машини за отливане на фондан и други отливни бонбонени изделия представляват голям агрегат, който автоматично щампова формите, отлива захарна-та маса (фондана или др.), изчиства отлетите бонбони от нишесте и пр. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 97. Лоши отливки на буквените образи в реда могат да се получат още когато отверстията в отливното устие са частично запушени. Г. Върбанов и др., НТ, 162.
ОТЛЙВКА ж. Спец. 1. Само ед. Отливане2. Икономисва се дървен материал чрез многократната употреба на калъпите за отливка. Стр., 1958, бр. 51, 2.
2. Изделие, получено чрез отливане2; отли-вък1. Ако не прекратим бракуването на новите отливки — леярното ще стане най-тясно място в изпълнението на плана. Др. Асенов, ГНА, 23. Анализите на първите отливки в лабораторията показаха, че качеството на чугуна е много високо. ОФ, 1963, бр. 5947, 1. Бетонна отливка. Гипсова отливка.
отлйвник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Приспособление с наклон за отвеждане, отливане на вода. Отливниците [на прозореца] се намазват предварително с безир. М. Томова, ТТЖ (превод), 97.
ОТЛЙВЪК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Изделие, получено чрез отливане; отливка. От едната страна на витрината беше сложен манекен за мъжки дрехи,.., а от другата — лошо изработен гипсов отли-вък на жена, също вехт, изподраскан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 180. Така печения гипс употребяват: 1) в архитектурата за корнизи, тавани, стени, барелефи и пр.; 2) в скулптурата за отливъци на скулптурни работи. ПН, 1934, кн. 1, 13.
ОТЛЙВЪК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Приспособление към калъп, обикн. в леярството, за обезвъздушаване. Изгонването на въздуха от формата се извършва главно чрез отливъка, който фактически е най-важният газоотводен канал във вентилационната система. Л. Калев, ВТЛ, 156.
ОТЛИКА ж. Черта, особеност, с която едно нещо се отличава от друго; разлика. Изобразителното изкуство третира силите, разрешава техния проблем и в това се състои отликата му от фотографията. Ал. Гетман и др., СБ, 266. Единствената моя по-особена отлика от другите хора е гърбицата ми. А. Гуляшки, ДМС, 149. В тия къщи имаше и друга отлика: на долния кат бяха пробити големи решет-чести отвори или пък предната стена съвсем липсваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 190.
ОТЛЙТАМ, -аш, несв.; отлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отлетял, -а, -о, мн. отлетели, св., непрех. 1. За птица, насекомо и др. — с летене напускам дадено място, отивам някъде; излитам. Когато слънцето се издигаше., и ръката на слепия отмалееше, струните на тамбурата издъхваха. Тогава птиците отлитаха, а зверовете тръгваха по лов. А. Каралийчев, ПС III, 74. Наесен лястовичките отлитат в толите страни. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Бъбриви врабци спираха на орляци и след кратки съвещания отлитаха шумно нанякъде. Г. Караславов, Тат., 130. Жерави дълги редици / с писък отлитат на юг. Елин Пелин, ПБ, 73. // За самолет и под. — отделям се, издигам се от някакво място от земята, за да тръгна на път, насочвам се с летене нанякъде. Едни самолети кацват, други отлитат. А Самолетът отлетя за Бомбай. //За човек — тръгвам на път, заминавам за някъде със самолет.
2. Прен. Тръгвам отнякъде, отправям се нанякъде с голяма скорост. През това време част от охраната бе отлетяла с три запасни коня към латеранската школа, за да посрещне канартикин Хръсате и неговите двамина другари. Й. Вълчев, СКН, 303. Той повика немски войски в София за тия свои цели, а аз отлетях към фронта да спасявам България от външни и вътрешни врагове. Ал. Стамболийски, ДС, 13. Ти виждаш, как през дните като сянка по стъпките ти бродя аз, а нощем / очите ми не знаят що е сън... Тогава яхвам коня и отлитам / в горите — тъй ще е и тази нощ. Г. Райчев, ЕЦ, 65.
3. Прен. За време или период от време — преминавам бързо, неусетно. Това са празни мисли и когато времето е отлетяло, едва ли има някаква полза да се връща към тях! Съвр., 1975, кн. 2, 15. Свършило се бе с детинството му отлетяло бе далеч и безвъзвратно. П. Вежинов, ЗЧР, 96.
ОТЛИТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отлитам. Любомир си спомни не само как двамата с Евгений бяха стояли есен, след отлитането на славеите, със затаен дъх
