Page:RBE Tom11.djvu/1018

ровия друм, за да види откъде ще дойдат русите във Факия. К. Петканов, П, 71.

Ш. Като предл. Остар. и диал. Откъм. Сам Кара Фейзи бил към Белово. Откъде Ихтиман слязал онази вечер, претръскал Белово за една нощ и на заранта кандисал в полето. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 461. Излазям из К. и току-що дойдох при чифутските гробища, гледам, откъде Балкана идат двама души. Ив. Вазов, Съч. XXII, 57. В това време се зачу глъчка откъде чешмата и ханъ-мите се изкачваха из стръмното къде кьошка. Ц. Гинчев, ГК, 26. Търговци са надошли откъде Солун, Тесалия, Албания и Сърбия. ЦВ, 1860, бр. 478,1.

О Кой знае откъде. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. 1. От много далече. По наклонения бряг са накацали степни птички, които са пристигнали кой знай откъде, да се напият с вода и да изплакнат напраше-ните си криле. А. Каралийчев, С, 139. 2. От неизвестно, съмнително място. Отнасят се с хората, като че ли идват от кой знае откъде. Откъде да знам. Разг. 1. Употребява се като оправдание, че не съм извършил нещо изобщо или добре, както трябва; не знам. Кръстевица говореше умолително и тихо. — Откъде да съм знаела, че така ще излезе... — И разпери ръце. — Сбърках... Сгреших... Г. Караславов, ОХ IV, 62. 2. Грубо. Като отговор на пряк въпрос за изразяване на раздразнение и липса на отношение към въпроса; не знам. — Къде е бялата ми риза? — Откъде да знам! Да не съм ти я аз обличала и събличала. Откъде <ли> не. Разг. От много, от различни места; отвсякъде. На панаира бяха надошли хора не само от близките села, а и от махалите в планината и откъде ли не още. А Като дете събирах картички с изгледи откъде не. Имах богата колекция, почти от целия свят. Откъде (отгде) накъде. Разг. По каква причина, как така, защо пък (при изразяване на някакво недоумение, недоволство или несъгласие с нещо). Хората се правеха, че не са чули нищо, защото майката и бащата на Атанас бяха много свестни хора, добри и всички се чудеха откъде накъде Атанас е луд. Ст. Стратиев, СВМ, 24.

— Откъде познаваш новия експерт на „Ни-котиана“? — смаяно попита той [Бимби].

— Ние сме от един град. .. — Близка ли си с него? — Не — сухо отговори Ирина. — Откъде накъде? Д. Димов, Т, 116.

ОТКЪДЕТО нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява обстоятелственото пояснение в главното изречение; от страна на, от посока на, от, откъдето, отдето. После погледна натам, откъдето си беше отишъл последен Йордан, като че ли му изпращаше последен привет и сложи последната пачка патрони в пушката си. Кр. Велков, СБ, 131. Най-често се отбиваше в първата колиба, откъдето дочуваше гласове, и оставаше там с последните гости. С. Северняк, ИРЕ, 100. Вълкът пусна врата на своята жертва.. След това изтърси козината си и с ловки, пъргави стъпки,.., спокойно се отправи нагоре към скалите, откъдето идваше блеенето на осиротелите женски. Н. Хайтов, ПГ, 60. Младите отиват там, откъдето се връщат старите. Погов.

ОТКЪМ предл. 1. За означаване на посока, направление на движението (независимо от мястото на говорещия); в посока от. И ето откъм полето се зачуха звънци, най-напред слабо, после все по-ясно и по-ясно. И. Йовков, АМГ, 184. Вълната от народ свърна откъм пощата към площада. Бодри, бойки стъпки закънтяха по паважа. Вл. Полянов, ПП, 258.В същия миг откъм казармата се чу тръбата, която свиреше сбор. Ст. Дичев, ЗС I, 146. Ангел се зададе откъм хармана, засипан с осил и слама. В. Геновска, СГ, 208. Рибата се вмирисва откъм главата. Послов.

2. За означаване на посока, място, където предмет се характеризира с някакво качество или се извършва някакво действие. Яка беше Глаушевата порта, пък и стената откъм улицата беше доста висока. Д. Та-лев, ПК, 592. — Гърдите на рицаря така се развълнували, че желязната му броня се пукнала откъм гърба. И. Попов, БНО, 95. Откъм дръжката на пиперките се отрязва капаче и се изчиства семето. Л. Петров и др., БНК, 148.

3. За посочване обекта, за който нещо се твърди; по отношение на. Тая година откъм фуража селото е зле. Н. Каралиева, Н, 116. Скоро., пътуването между тези две страни ще става за много кратко време; но пътникът, спечелил откъм скорост, ще изгуби и малкото удоволствие да гледа отдалеч нощем светлините, а денем — красотите на Копенхаген. Кр. Белев, 3, 32. Освен това ние в България сме твърде бедни откъм лигите. Имаме само една Лига за защита правата на човека и гражданина и тя за какво по-напред? Хр. Радевски, Избр. пр III, 222.

О Откъм страната съм на някого. Разг. Поддържам мнението на някого, защищавам го, обикн. при спор, разногласие. В Люляково не обичаха Гроздана, цо ре бяха и откъм страната на Вълчана. И. Йовков, Ж 1945, 103.

ОТКЪМТО предл. Остар. и диал. Откъм. — Виждам те, виждааам! — извика му някой по пъдарски на половината път, откъмто Димовата колиба. Б. Обретенов, С, 152. Морската битва с генеувезката флота,.., при всичката дързост на турците биде пагубна за тях; тя доказа Мохамеду, че не ще може да забрани идването на подкрепления на града откъмто морето. С. Бобчев, СОИ (превод), 69. Добре би било да можеше са напечата това и в особна книж