нали от чужбина стоки. Около Сантос няма природни красоти .. Но значението на Сантос е в неговите докове и антрепозити. Б. Шивачев, ПЮА, 45.
2. Такса за пазене на такива вносни стоки. _От фр. entreposer ’поставям стока в склад’.
АНТРЕПОЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от антрепозит. Антрепози-тен склад.
АНТРЕПРЕНЬОР м. Книж. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения. — Подписвайте — предложи ан-трепренъорът, подавайки ми лист хартия. И с ръка „трепереща от щастиеаз подписах моя пръв театрален контракт. К, 1927, бр. 113, 2.
_фр. entrepreneur ’предприемач’.
АНТРЕФИЛЕ, мн. -та, ср. Остар. Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис.
— Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Ал. Константинов, Съч. I, 28. За славянофилст-вото и Страшимиров написа в съперника на „Камбана“ няколко статии и антрефи-лета. М. Кремен, РЯ, 227.
— Фр. entrefilet.
АНТРОПО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др.
— Гр. av0p(D7TO-.
АНТРОПОГЕН, мн. няма, м. Геол. Съвременният период от геологичната история на Земята, в началото на който се появява човекът; кватернер, четвъртичен период.
— От гр. avtip(i)7ro<; ’човек’ + yevoQ ’род’.
АНТРОПОГЕНЕЗА ж. Антропол.
1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво. Биол. IX кл, 1981, 40.
2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека.
АНТРОПОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с човека, който произхожда от човека. Влиянието на човека върху живата природа нарасна особено много в последните десетилетия. Това дава основание да се говори и за антропогенни фактори на средата. Биол. IX кл, 1981, ,47. Ландшафтът бива естествен и антропогенен, т. е. променен от човека. СЗн, 1982, бр. 62, 3.
АНТРОПОЙДИ мн., ед. (рядко) антро-пойд, м. Антроп. Човекоподобни маймуни. Там, в една каменна кариера в Таунгс, били открити части от скелет на антропоид, който не приличал нито на човек, нито на маймуна. Б.Ангелов, ЗМ, 35.
381
ЛНТРЕПОЗИ`ТЕН
— От гр. avflpamoEiSiii; ’човекоподобен’.
АНТРОПОЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Учен, специалист по антропология.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антрополог и от антропология; антропологически, антроположки. Пълното биологично преустройство на популациите,.., става въз основа на антропологичните проучвания на намерените скелети. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Но поетът не проектира личността чрез нейните антропологични белези, а я проучва творчески в обществената обстановка, свързва плюсовете и минусите на духа с актуалните повели на времето. Ив. Спасов, БС, 158. Антропологични изследвания. Антропологични особености. Антропологичен тип.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Антропологичен. Антропологически музей. Антропологически данни. Антропо-логическо изучаване на българите.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антропологически.
АНТРОПОЛОГИЯ ж. 1. Наука за произхода, физическата еволюция и културното и социално развитие на човека. Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните. ПЗ, 1981, кн. 10,5. 2. Хуманитаристика.
— От гр. av-flpamot; ’човек’ + -логия.
АНТРОПОЛОЖКА ж. Жена антрополог.
АНТРОПОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антроположкото влияние на Витоша още не е проучено. П. Дели-радев, В, 286. Антроположки проучвания.
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕН, чна, -чно, мн. -чни. Антроп. Прил. от антропометрия; ан-тропометрически. Антропометрична стандартизация. Антропометрични измервания.
О Антропометрично бюро. Спец. Държавно учреждение за измерване на отделните части на човешкото тяло с научна цел (определяне стандарти за облекло, обувки, мебели и др., а така също и за идентификация на личността в криминалистиката).
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Антроп. Антропометричен.
АНТРОПОМЕТРИЯ ж. Антроп. Дял от антропологията, който се занимава с измерване на човешкото тяло и на неговите части с цел да се установят възрастови, професионални, полови, расови и други особености на физическия строеж.
АНТРОПОМЕТЪР, мн. -метри, след числ. -тра, м. Антроп. Инструмент за измерване на човешкото тяло.
АНТРОПОМОРФЕН, -фна, фно, мн.
АНТРОПОМОРФЕН
