вървя. Жълти завеси ще отиват на детската стая. А На свинско печено отива червено вино. А Този зелен цвят много отива на пъстрите ти очи.
19. Обикн. с отрицание. Разг. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, иде, подхожда. Мъже бяха, не отиваше да плачат.
20. Разг. Със съюз че, та и следващ глагол. Служи за подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известно учудване, недоумение. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата.. Пък ти отиде, че се бухна като слепец в най-сиромашката къща, да храниш чужда челяд. Елин Пелин, Съч. III, 132.
21. Остар. и диал. Вървя (в 1 знач.), ходя, движа се. По земята тюленът отива с мъка, но плава превъзходно. С. Бобчев, ПОС (превод), 305. Той не отиваше освен воден от дъщерите си. Ч, 1875, бр. 9, 401. отива се, отиде се. Безл. от отивам в 1, 2, 3, 4 и 13 знач. Оттук, през една врата,.., се отиваше направо в библиотеката. А. Гуляшки, ЗВ, 108. Мама отвори предпазливо вратата на собичката и излезе в хашевото — зимната кухня, през която се отиваше вън на пруста. К. Калчев, ПИЖ, 16. Тихото идилично кътче, в което се отива през девет планини,.. — това е малката столица на един непознат, събуждащ се свят! Н. Стефанова, РП, 126.
ОТИВА МИ несв., непрех. Подхождам, стоя, съответствам добре на някого или на нещо. С политика нека се занимава господин Конов — той е обшествен човек, отива му. А. Гуляшки, Л, 1о7. След две-три нощи друг и се открива: — Дали до днес си мислиш, че на мен теглича дядов само ми отива? — Позна го — Йото... Колко променен! Бл. Димитрова, Л, 168. Ти любиш горещо земята, тъй както / я люби единствен селякът, / и как ти отива да бъдеш на трактор, /запретнала блуза до лакът! Ив. Бурин, ПТ, 128. — Барем да си мълчи! — въздъхна кака Линка. — Не й отива на положението да вири нос! А. Гуляшки, СВ, 247.- Я да видим.., каква хубава блузичка... Миче, майка ти много ще те нагизди. .. Чудесно, чудесно ти отива. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.
ОТИВАМ СИ несв.\ отида си св., непрех.
1. Напускам мястото, където се намирам; тръгвам си. — Махни се, ти казвам,.. От онези дни трима съм гонил, че стоят тук и нито вода купуват, нито си отиват. Н. Каралиева, ЗБ, 44. — Господа, смятам, че въпросите, които ни интресуваха, са изчерпани. Можем да си отиваме. X. Русев, ПС, 44. Дохождаха момите, наливаха си котлите, отиваха си. Ив. Вазов, Р, 3. Цвета ставаше, излизаше тихо, на пръсти и си отиваше, като искаше да остави в покой приятелката си. Елин Пелин, Съч. III, 128. Когато чуждите си отидеха и останеха само най-близките приятели, Лина предлагаше да викат духове. М. Грубешлиева, ПП, 224. Наместникът каза: — Дойдох, за да станем приятели. —Люде като вас ни стават приятели не когато идват, а когато си отиват. Д. Талев, ЖС, 273.
2. Прибирам се там, където живея (вкъщи), там, откъдето съм. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право вкъщи си отивам. Св. Минков, РТК, 99. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Вечер, ако Нонка не беше дежурна, пак двамата си отиваха на село. И. Петров, НЛ, 226. Е, синко, дойде си,
а... — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31.
3. За време или за период от време (ден, месец, година, сезон и под.) — тека, протичам, като наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. На два пъти сяда да си почива той до обед, и времето си отиде без да изкара и една леха дори. Г. Карасла-вов, С, 154. Упъти се към Зеления хълм.. Откъм беломорските далечини, тук най-рано пристигаше пролетта и най-късно си отиваше лятото. Д. Вълев, Ж, 10. Денят си отиваше бледен, уплашен, нощта пристъпваше безсънна, отмъстителна. К. Петканов, МЗК, 260. Кръстовден дойде и си отиде. Т. Влайков, Пр I, 292. Нощта си отива.., небето е все още гъсто, бархетно-синьо,.., но долу, около очертанията на къщите, зората вече разлива багрите си. Др. Асенов, ТКНП, 5. Аз съм вече стар. Годините на младост и на зрялата възраст си отидоха. 3. Сребров, Избр. разк., 166. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива навсегда. Д. Дебелянов, С 1936,
22. // За работа, процес, дейност и под., които текат, протичат във времето — наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. Изведнъж образът на Елена изплава отнякъде дълбоко,.. В същото време в сърцето му [на Момчил] замърда тъпа бол-щ и колкото образът ставаше по-ясен, толкова и болката растеше и с нея си отиваше сладостната истома. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Опасната болест си отиде и от нея остана само иедин спомен като от страшен сън. Й. Йовков, АМГ, 196. // За човешки живот, период от човешки живот, възраст и под. — отминавам, преминавам, свършвам. Любовта и цвят и плод премина; / отиде си младостта ми, загина. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7, 1.
4. Прен. Умирам. Аз бях в болницата при леглото му, като си отиваше. А. Гуляшки, Л, 64. Тя беше си мислила за много неща, а сега си мислеше как беше се поминал едно време свекър й.. —Буцка^кай, аз си отивам, ела да се простим. Й. Йовков, ВАХ, 179. Тук [в замъка] някога е имало цветущ живот. Живели са много хора, идвали са и са
