дове. В. Дойков, НС, 5. А пък дайте й вие, напротив, / някой автор от по-други чин, / било Вазов, Славейков и Ботев /.. / та да видите как ще се трогне /от понятно добро четиво —/отживял вече баснята модна / за онуй олимпийско ниво. Н. Марангозов, НПС, 108-109.
О Отживявам / отживея времето си; отжи-вявам / отживея своето време. 1. За човек — остарял съм, не съм вече годен за работа. И Генка ще задомиш, ако е рекъл господ — каза Кръстьо. — Не знам — усъмни се старецът с онова спокойствие, свойствено на хора, които вече знаят, че са си отживели времето. Г. Караславов, ОХ I, 416. 2. За предмети, възгледи и под. — не отговарям, не съответствам на съвременните изисквания и разбирания; старомоден съм. Не бях напълно сигурен дали бъдещият мъж на Лилето щеше да хармонира на нейния твърде висок ръст.. Ние с Кузо доста се колебахме, но решихме, че тия неща отживяха вече времето си. Важното е да се обичат и разбират. Л. Станев, ПХ, 24-25. В края на XIX е. романтизмът отживява времето си и се превръща в консервативно течение.
ОТЖИВЯВАМ СИ несв.; отживея си св., непрех. 1. Рядко. Преминал съм, изживял съм по-голямата част от живота си; изживявам, преживявам. Старият Калинков мислеше и за друго.. Отживяха си те живота, вижда се, и може скоро да си идат от този свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Тя, старата, си е отживяла вече, нейната песен е изпята. Г. Караславов, Тат., 46. И тя [Стела] пак потисна страха си и със заглъхнало гласче промълви: — Не е страшно, мамо, ще си остана тук. — Слез [Стела], аз съм си вече отживяла, а ти... Искаше се на майката да каже: „Сега животът ти започва“. Ем. Коралов, ДП, 32.
2. Живея, изживявам известно време добре, леко, безгрижно, отдавам се на приятни изживявания до насита; наживявам се. Вечер се смята още млад —.. — и казва сам, че няма намерение да остарява, докле не отживее, което е отредил господ, да си отживее на младост. И. П. Славейков, Събр. съч. IV, 67. Отшелник на пещери непознати, / ела при нас, ела си отживей! — / разбий ти свойте Лари и Пенат — / и с истински живот сърце съгрей! К. Христов, Т, 19.
ОТЖИВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от отживявам и от отживявам си. По време на катастрофични обществени промени се наблюдава отживяване на много принципи.
ОТЖИВЯЛ, -а, -о, мн. отживели. Прич. мин. св. деят. от отживея като прил. Който е бил жив, актуален в миналото, но е остарял и не съответства на съвременността; анахроничен. — Днес е глупаво и обидно за хората да ги управлява цар. Отживяла работа. Н. Каралиева, ЯЧ, 145. И лампата,.., и хубавите, но вече овехтели канапета — всичко говореше за някогашно буржоазно благополучие и всичко събуждаше блудкава скръб по нещо отживяло. Ем. Станев, ИК I и И, 222. Райнхард набеляза възможностите на едно колективизиране на творчеството, чрез създаване връзка между актьора и зрителя, и нанесе първия удар на отживялата театрална традиция с пренебрегване на всичките й закони за достоверност. Р, 1926, бр. 225, 1.
ОТЖИВЯЛО СТ, -тта, мн. -и, ж. Книж.
1. Само ед. Качество на отживял. Филмът е твърде забавен тъкмо поради своята от-живялост. Св. Минков, ДА, 39.
2. Отживелица, анахронизъм. Двамата Дио-геновци не целят да опишат под псевдоним коварните прочути съвременници, както направи Данте; не целят да обходят смешни и трогателни рицарски отживялости, както направи Сервантес. Б. Болгар, ПД, 6.
ОТЖЪНА. Вж. отжънвам.
ОТЖЪНВАМ, -аш, несв.’, отжъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отжънат, св., прех. Рядко. Отрязвам жито, трева и под. със сърп. Майка му, сиромашката, отжъне-ше десетина ръкойки и тичаше да го види. Г. Караславов, ОХ II, 198. Тогава аз [щъркелът] разправих на тъмнокожите селяни как и къде да посеят зърното. Те го посяха в една градина и през първото лято отжъ-наха седем класа. А. Каралийчев, ПС I, 14-
15. отжънвам се, отжъна се страд.
ОТЖЪНВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отжънвам и от отжънвам се.
ОТЗАД и (разш. и диал.) отзаде и отза-ди нареч. 1. Па място, което се намира зад някого или нещо. Противоп. отпред. Нямаше голямата стара сграда, нищо не спираше погл§даи и полето се виждаше отпред и отзад. И. Йовков, В АХ, 108. Отзад покрай стената са наредени дълги корита. Т. Влайков, Пр I, 274. След малко си [Агата] подаде глава и все така весело подвикна: — Иди отзад, в парка! П. Спасов, ХлХ, 19. Във Варна двамата братя имаха бакални-ца,.. Живееха в една пристройка отзад, в двора на дюкяна. П. Славински, ПЗ, 233. Над мене, пред мене, на ляво, на десно / и даже отзад / незрима ръка наредила чудесно / отбран и величествен свят. Хр. Смир-ненски, Съч. II, 60. // На известно, неголямо разстояние, непосредствено зад някого или зад нещо. Иван се постъкми, тури си прана риза,.. Освен туй той напълни колата^ със слама,.., а отзад тури възглавница. Й. Йовков, ПГ, 50. Гюргя помнеше много добре деня, в който напусна своето село.. Баща й я качи отзад на седлото,., и тръгнаха към града. Г. Райчев, В, 20. Макар да бяха получили заповед да не грабят селищата, мнозина носеха отзад на коня торби брашно. Ст. Загорчинов, ДП, 108. И Ялмар видя как
